Един човек се разхождал по уличките на провинциален град. Разполагал с време и затова спирал за малко пред всяка витрина, пред всеки магазин, на всеки площад. Като завил на един ъгъл, изведнъж се озовал пред скромно магазинче, под чиято тента не било изложено нищо. Заинтригуван, той отишъл до прозорците и доближил лице до стъклото, за да надникне в тъмната витрина...

Вътре съзрял само един пюпитър, на който имало малка табела, писана на ръка, която гласяла:

МАГАЗИН НА ИСТИНАТА

Мъжът се изненадал. Помислил си, че това е някакъв трик, но не могъл да си представи какво се продава там.

Влязъл.

Приближил се до госпожицата на първия щанд и попитал:

- Извинете, това магазинът на истината ли е ?

- Да, господине. Какъв вид истина търсите ? Частична истина, относителна, статистическа или пълната истина ?

Значи тук продават истина. Никога не му било хрумвало, че това е възможно. Да отидеш някъде и да получиш истината било прекрасно.

- Пълната истина – отвърнал мъжът, без да се колебае.

„Толкова съм уморен от лъжите и фалша – помислил си той. – Не искам повече общи приказки и оправдания, лъжи и измами „.

- Пълната истина ! – повторил той.

- Добре, господине, последвайте ме. Госпожицата повела клиента към друг сектор и като му посочила един продавач с мрачно лице, му рекла:

- Господинът ще ви обслужи. Продавачът се приближил, очаквайки мъжът да му каже какво иска.

- Искам да купя пълната истина.

- Аха. Извинете, господине, но знаете ли каква е цената и ?

- Не. Каква е ? – отвърнал той по навик. Но всъщност знаел, че е готов да плати всякаква цена за истината.

- Цената е – рекъл продавачът, - че ако си тръгнете с истината, никога повече няма да намерите покой.

Тръпки побили по гърба на мъжа. Не бил и помислял, че цената е толкова висока.

- Бла..благодаря...Извинете... – измърморил той.

Обърнал се и излязъл от магазина с наведена глава. Почувствал се малко тъжен, като разбрал, че още не е готов за абсолютната истина, че все още има нужда от някакви лъжи за утеха, от някои митове и блянове, в които да намира покой, от някои оправдания, за да не се изправи лице в лице със самия себе си...

„Може би по-късно”, помислил си.

Невинаги това, което е полезно за мен, е такова и за другия. Човек може просто да сметне – и така трябва да бъде, - че цената на нещо полезно е твърде висока за него. Редно е всеки сам да решава каква цена иска да плати за това, което получава, и е логично всеки сам да избира момента, в който да получи онова, което светът му предлага, било то истината или каквато и да е друга „полза”.

Има една стара арабска поговорка, която гласи:

 

ЗА ДА РАЗТОВАРИШ ХАЛВАТА,

НАЙ-ВАЖНО Е ДА ИМАШ СЪДОВЕ,

В КОИТО ДА Я СЛОЖИШ. ...

 

и с мъдростта и с истинaтa е така...

Erik Satie - Gnossienne No.1 
Seth Ford-Young

Ако сте се докопали до истината, помислете дали няма да е по-добре да я заровите отново?
Владимир Семьонов

днес благодарение на горенаписаното разбрах ,защо на тях не им харесваше.Не че не им е харесвала не са били готови да я чуят.

Темата е твърде сериозна, за да Ви отговоря в блогов стил - " А защо пък да не си сложа розовите очила?"

Извод: Не съм чела Владимир Семьонов.

За разбирането - ясно, Мirachopi.
По-интересно е как се чувствате след него. Сега.

мъдра притча, съзвучна с моето мислене...
Сп. мен авторът е Х. Букай -

http://chitanka.info/text/20800/48#textstart

Спор за авторство на мъдростта? :)

ПП. Горчиво съзвучие ми е и на мен, Мт46.
Толкова горчиво, че осиротях откъм приятели

Ти тогава си срещнала ГОЛАТА истина...А тя е по-страшна от прикритата..макар и гола...

"Истината за всеки един от нас е като пръстовия отпечатък..."- peripatetic

Добро утро, Тikoev :)

Ако сте прав за срещата, сега си обяснявам защо и на двете ни беше толкова студено.

А някои казват, че голотата е красива.

Мисълта е достойна за мъдростта на вековете, Peripatetic :-)
А това ''6^'' - за преводач :-)

Добро блогово_утро :)

прочетох с удоволствие.

Нали знаеш, че истината винаги е някъде там - по средата?
Без значение дали е частична , относителна, статистическа или пълната истина!

А колкото до халвата - дано е с шоколад! :)))

Познавам хора, които се заклеват, че обичат истината, а в същото време се...гримират! Значи истината си остава истина, дори ако се пооцвети? Тогава... кое им е лошото на розовите очила, м? :)

А не би ли било удоволствието по-голямо, ако мъдростта се живее, а не се чете?

Не знам къде е средата. А ти откъде знаеш? Ще ми кажеш ли?

Колкото до шоколада в халвата – при кулинарите, моля.
Ето какво казват специалистите по въпроса например:
http://www.hrani.bg/articles/view/7/867

ПП. Аз лично минах на солено :)
и ще следя кръвното обаче
:)))

Заради "Бла..." и "м?" ще замълча :)

ПП. Цветът по желание ли е?

----------

Как се оцветява истина, Казус? Както лъжата ли?

Темата е толкова всеобхватна, защото наистина проумяването на всяка истина има своята цена. Истината за приятелството, любовта, изневярата, за смъртта, за доброто и злото. И не всеки има куража да я плати. Защото в повечето случаи истината...боли.

Добър ден, Джани.
Връщаш ме, а?...Добре...

Ще дам вместо отговор
(и вместо постинг за днес),
В черновите ми е от много време,
с линк от фейсбук,
макар фейсбук да ми е поле само за съзерцание)

Ето го:

Заглавие: Една асоциация за сенките в моя живот
( видео_асоциация )

Филмът, който ще изгледаш, е тъжен.
Филмът е за птиците.
Онези птици, които убиваме с небрежността си.
Филмът е за чайките, които се доверяват.

http://www.facebook.com/photo.php?v=10200089470495874

А моята дума е за хората в живота ти.
Онези хора, които срещаш.
Хората, на които казваш
или не казваш,
че няма да се върнеш.

И един ден започваш да подминаваш
с мисълта
"Искам да продължа моя си път"

еееех, това пусто собственическо чувство....
---------------------------------------------------------------------

Ами това е, Джани.
Истината винаги боли, но от лъжата както боли.......

Благодаря, че се върна днес.
Хубав ден, Джани.