Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.09.2013 07:58 - ...Една вечер старецът подреди огъня
Автор: waterway Категория: Други   
Прочетен: 521 Коментари: 0 Гласове:
9

Последна промяна: 21.09.2013 05:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


""...Една вечер старецът подреди огъня и седнаха заедно с момчетата около него уморени от упражненията цял ден...
  -  Тази вечер ще ви кажа нещо много важно. Внимавайте и не се страхувайте от думите ми

    - Има нещо, което всяко дете, за да живее сред хората, за да е част от другите, прави със себе си. Когато то се ражда, вратата към душата му все още е отворена. Но после хората му насаждат един свят в който вратата към душата му все  повече се затваря. Но колкото и да е заглушен гласът й тя присъства и го управлява. И това, което се случва, докато затваряме вратата, оставя в нас нишка. Чували ли сте за нишката на Ариадна? Всеки човек има такава нишка и с нейна помощ той може да се измъкне от лабиринта, който представлява неговият живот и да се спаси от Минотавъра, който е част от нас самите. Чрез тези легенди някои странници живели преди мен, са оставили следите на живота си. А „малките хора” ги пренасят като легенди, предания и митове, които пък сред тях са именно потребните. Така културата на груповите хора се използва за „преносител” и поле за следи на съвсем друг тип хора – на Хората-Странници. Тия следи могат да се разчетат после единствено от друг Странник. И да бъдат веднага разпознати – както смисъла, така и дълбочината.
   -  И така - във всяко дете, във всеки човек, душата намира начин да намери пролука в света на Егото и да извести за себе си. Когато човек е „обърнат” към себе си може лесно да се научи да познава гласа на душата си, през вече споменатата ”нишка” която никога не може да се прекъсне. По тази „нишка” протича Духа, към света на Егото.  Именно тогава се появява онова интересно нещо, което ще нарека Честност.
    -  ЧЕСТНОСТТА е най-страшният враг на егото. Именно честността е това, което още от деца затваряме от другата страна на „вратата”. Всички ние живеем в свят, в който хората не са честни към себе си, а от тук и към другите. За да живеем в този свят се налага още от малки да се разделим с честността си. А тя е частица от душата ни, а през нея - и ДУХа. Когато едно дете, принудено от слабостта си, допусне да го възпитават, тогава най-важните за него хора – майка и баща, правят това за него. Това са най-важните идолни образи за всяко дете, но то не може да осъзнае това, лесно се подмамва и оставя честността си в свят в който нея въобще я няма. Свят който съществува именно защото няма честност.
     Най-лесният начин да разберете това е чрез скритите неща. Вижте колко много пъти  в живота ви се налага да криете различни неща от живота си. Мислите си, че го правите в името на едно или на друго нещо, но тайните на всеки човек тръгват от идеите му за света, от самия него. Тайните в човека, тайните между хората, тайните между народите и държавите, всичко е обхванато в тайни. Защото това е царството на лъжата. Няма човек, който тръгвайки по Пътя към себе си, да не е открил колко много лъжи трябва да изрича и да изживява, колко много тайни трябва да пази и да се прикрива. Целият свят при Егото е изграден от лъжа. Дори най-близките хора се лъжат помежду си, често без дори да осъзнават това. Това става, защото преди всичко не сме честни със себе си, защото сме загубили връзката с душата си и от многото лъжи вече преставаме да разбираме кога лъжем.
    - Още от малки се учим да лъжем, в името на желания, блянове или поради изгода. Лъжа е всяка религия, всеки ритуал, всяка отвлечена идея и приказка. Но ние, хората, имаме нещо в нас, което по някое време казва: „Какво правя? Защо трябва да го правя? В името на какво?” Лъжата на всеки човек се разпространява в целия свят и заедно с останалите лъжи от другите хора се сливат в голямата, световна лъжа. През целия си живот хората биват разкъсвани от лъжата, но не могат да спрат, защото тя е като коварна мрежа, от която не можеш да излезеш, щом веднъж си уловен. Когато излъжеш за пръв път, след това не можеш да си признаеш, после лъжеш, за да скриеш първата лъжа, после пак и пак. И творим бавно и постепенно лъжите ни да станат истина. И те стават истината за нас - желаната истина, нужната истина...
   Но както се раждаме в света на лъжата, така всеки човек носи в себе си и „убиеца” на всички лъжи – честността. Егото на всеки човек живее най-добре в света на лъжата, защото то я създава. И чрез нея то живее - тя създава него, то създава нея едновременно взаимообусловяващи се.
   -  Най-голямото предизвикателство за всеки човек е да стигне до точка, в която да си даде сметка, че не може повече да понесе безкрайното унищожително бреме на лъжата – най-вече към себе си. Това е голям проблем - за всеки човек. Много път се извървява за да се изкъсат от себе си безкрайните нишки на лъжата, игрите, на ролите, на безкрайните цветчета на измисленото, фантазията... Това е огромна крачка на всеки човек към себе си. Това е огромна крачка на всеки човек към онзи далечен забравен свят, в който човека е бил "единен", и който ДУХът носи ехото му чрез шепота си. Копието на честността е велика сила в тази битка, но цената на тази битка е голяма и това я прави титанична. Цената на тази битка е вид смърт за лицето ни, което наричаме АЗ и живее в света на лъжата. Това лице носи нашето име, в него сме припознали живота, който наричаме НАШИЯ ЖИВОТ, през него общуваме с останалите в света на лъжата и живеем в илюзиите ни, които наричаме истина. Една форма на живот е това наше "лице на лъжата" и то живее в собствена среда. Затова цената е толкова висока, защото всичко това би се срутило. Изгодата от лъжата е всичко, което наричаме наше, всичко което ни определя, за което се борим, към което се стремим, всичко за което копнеем, желаем, мечтаем. Всяко изживяване, всеки блян, всяка фантазия, всеки трепет, всяка страст или привличане... всичко това е оставено да определя живота, да го запълва, осмисля, да го оцветява. А всичко това е цената на ЧЕСТНОСТТА.
    А има и още една огромна цена - ако слушате внимателно тия думи, ще разберете, че една огромна цена има още за плащане - тя е ужаса на всяка душа-дете, тя е кошмара на хората в лъжа - това е САМОТАТА. Това, че ако избереш ЧЕСТНОСТТА постепенно ти вече избираш да не си от света на лъжата и с "важните" и нужните хора в нея. А сделката с тях, а хилядите обвързаности и условия - те веднага ще реагират отхвърлящо, веднага ще ударят, веднага ще защитят формата си на живот, устоите си - за тях това е битка за оцеляване на лъжата... . Това означава да скъсаш с техните-своите игри, да се откопчиш от сделката на даване и вземане, на игрите на съпричастност, на взаимни погалвания, на всичко в името на което е направена СДЕЛКАТА НА ЛЪЖАТА - именно още от деца. И тая сделка обрича душите-деца да живеят живот на "деца". Тя ги заробва да останат и да защитават малкия си свят, обгръщайки го в магия, измислена от самите тях, магия в името на което да живеят.
  -  Ето затова, заради тая цена хората са готови да заглушават всеки глас на разума и духа  при всякакви условия - за какво им е някакъв си шепот пред цял един техен живот... За какво би им било нещо си за някакъв си свят, отнякъде си, след като биха загубили всичко в какво вярват, всичко в каквото са убедени, всичко заради което живеят, което ги прави да "са някои". Много важно че било лъжа... за гласа на духа може да е лъжа, за някои герои, може и да е лъжа, за някои светци, може да е лъжа - ама за тях лъжата е истината, реалността, света. И тях ги има... Нещо има, дето те наричат АЗ... и с него правят нещото, дето наричат СВОЙ ЖИВОТ...
   Има и хора, дето играят и на играта на честност, те я играят в името на нещото, дето се нарича КОМПРОМИС. Една половинчата, частична битка. Слагат честността там, дето е безопасно, използват честността на другите, спорят за нея... но я държат на дистанция от себе си там, дето нейния пламък би могъл да изгори някои от пясъчните основи на които се крепи пясъчната кула на магията им от лъжа.
   Заради това от древни времена, само малцина са израснали всичко споменато - само малцина са дръзнали да решат да пронижат света на магията и сънуването й. Само малцина са преминали оттатък и отворили очи за нещото ОТВЪД... за един свят в който да намерят всички части и да ги съберат в едно. И именно да открият едно ново СЕБЕ СИ...
   Именно това е символа на ДУХОВНИЯ ЧОВЕК. Духовното израстване е символа на всичко това, духовния път е пътя, който е начертан за преминаването на всеки един човек вътре в себе си към "света , дето за други хора става ОТВЪД, и за които те фантазират и натъкмяват, измислят и вярват.
  -  Нито едно геройство, нито една битка, нито едно препятствие не може да бъде преодоляно, ако човек не успее да постави честността пред себе си и да я използва, за да се събуди за света на истината. Няма истина която да не започва с честност. Няма истина, която да не започва след спирането на тайните и криенето. Няма истина, която да не започва от това, че човек се открива, премахва границите си и го прави свободно, надмогвайки страха и ужаса от това. Още от деца на всеки от нас се вменява, че е грешка и е много опасно да си честен, открит и истински. Учени сме, че е ужасно да се разкрием и другите да видят какви сме, защото може да не ни одобрят. Заради това одобрение ние се разделяме на две части и се скриваме в тъмния си, затворен килер. Животът на човека е обречен да остане вечно разкъсан между „двете лица” с които живеем. Върху това е основано всяко страдание, всяка мъка, всеки конфликт. Нашият живот е лъжа, защото като скриваме нещо от нас в тъмния килер на сенките, другата част остава на светло, като лице пред другите хора. И именно това „лице” ние наричаме аз и тази маска живеем живота си. Но там, в скритите и сенчести места, живее друга част от нас, която е затворена и отхвърлена, но е жива. Тя също е наш аз, но макар и разделена от живота, участва в него подмолно и скрито. Всъщност ние го скриваме. Тъжното е, че след като се разделим и го скрием изпитваме болката от това разделяне. Започваме да трупаме живот и социални житейски умения, и постепенно всичко това се покрива с нов измислен свят, сред който да живее само „светлата” част от нас – тази, която е предпочетената от другите хора, ставаща и нашето лице пред света. Лице, което наричаме АЗ и му даваме силата да живее един разделен и измислен от нас разделен живот.

   -   Това, че във всеки от нас живее едно измислено от нас лице-образ, което наричаме АЗ, и то е само разделена част от нещо общо, цяло, е основата на разделението и на света сред хората.
    Капана е още по-хитър – защото това, че сме разделени, прави така, че разделението в един човек, да го прави зависим от разделението при другия човек. Понеже остава за лице само една част, в нея остава следа, че тя не е цялото, остава една „недовършеност”. Остава един зов към възвръщане към цялото, към съединяването пак с предишното цяло. Обаче света предварително е сложил бариерата на страха там, вътре. И човекът преживява това разделение в себе си по два начина:
     -   Първият е, че той остава "недовършен". Все нещо му трябва, все усеща една празнота – именно заради липсващата част, което всъщност той самият е изрязал от себе си. Това усещане за празнота преминава в импулс, който да го компенсира. Така празнотата, поражда усещане за непълнота, за липса на нещо важно… и се появява естествения импулс, празното, липсата да се запълни. И човекът започва да запълва. Най-простия и велик пример за вечното запълване на усещането за празнота се изразява в познатата на всички АЛЧНОСТ. От същата празнота се пораждат и онова, което наричаме ЖЕЛАНИЕ, искане. То поражда и "СТРЕМЕЖА към..." от него се пораждат и толкова много други думички, една от която е "несъвършество" примерно... Същото е извор и на вечната ни идея че "нещо липсва" че нещо трябва, още и още, пак и пак. И уж постигаме и уж стремим, уж идва при нас желаното, но все излиза че "не е това", че трябва още, че има и друго... И няма насищане, няма запълване. Защото онова празното е само отвътре, а ние гледаме навън и очакваме "нещо там" да го запълни... И затова вечно привиждаме истините и щастието "някъде-там"
    Няма нищо в живота на човек, което да не е подвластно на този силен първичен импулс – към запълване на празното. Обаче хитростта е, че това, че сме разделени и че живеем е свят на измислена лъжа, е тази непълнота, която усещаме в себе си, да прави празното винаги да го има – защото ние самите го поддържаме. И импулса, с който да го попълним винаги остава налице – и винаги и него го има. И непълнотата, почваща от разделението и лъжата, вечно е придружена от пораждащия се от нея импулс, да я запълним. Така се превръщат в една сякаш вечна игра - на гоненица в кръг. Видях такъв символ картина когато бях на изток, те го наричаха ИН-ЯН. Някакви хора, много далеч на изток, на север от най-високите планини, били негови автори. Когато видях рисунката за първи път нищо не разбрах, попитах няколко пъти различни хора, но обясненията им ми се сториха безсмислени и наивни - за злото и доброто, за вечния танц между светлината и мрака, за силата и обратното на нея, за двете страни на живота. Или пък за кръговрата във всичко.
   Чак след много години разбрах колко мъдрост и на колко нива е символа на тая рисунка и че на нея е нарисуван не само явния свят, че нея има закодирано сякаш невидим за толкова очи един единствен елемент и той променя и разширява всичко на нея. И че винаги е била пред очите ми, а не съм "виждал". Така и разбрах, че очите виждат само онова което им позволява ума...

    -  И втория начин по който човека преживява разделението поражда и нещо много важно за света на душите-деца и магията им - че ЖИВЕЯТ В ГРУПА:
  Ето как и защо– всяка част от нас, която наричаме аз, понеже е разделена и е налице импулс към запълване, взаимодейства със същото и у другите хора около нас. Така „частта” на един човек заради стремежа да се попълни, се среща със същото в друг човек, който пък има „различно лице, различна лъжа и се стреми да се допълни с различни неща”. Така хората помежду си образуват взаимодействие чрез своите части, които се стремят да се компенсират една спрямо друга. Ето това е основата на човешките отношения. На това се гради социалното битие между хората. И това го определя. Всички хора живеят заедно, защото ги обединява общите лъжи и разделението, което всеки от тях е принуден да направи, с идеята да оцелее. А всъщност оцеляването е само маска, с което прикрива факта, че заради потребностите си, е зависим от „другите”. И за да му ги дават те, си има цена. И условието е – даваме ти грижа, внимание, милувки, но само ако си угоден, („добър”). Това е първата сделка със себе си, заради която се разделяме. Заради нея, скриваме от себе си „неугодната” ("лошата") част и оставяме да е лицето ни исканото от „другите” доброто - угодно на тях. И с това почваме живота ни сред лъжата и "другите". За тая „сделка” се говори още от древни времена и е казана със символни образи във хиляди притчи, книги, описания, аналогии и истории. Тя е вградена в легендите и митовете точно както горе казах за „нишката” на Ариадна. И защото както вече споменах, хората-деца това най-добре пренасят през поколенията.

    -   По същия начин стои идеята за Сатаната и дявола, както и ангелите или вестителите. Но е много хитро завоалирана и много променена – за целите на Еговия свят, на двета на "душите-деца". Най-интересното обаче е голямата лъжа за Сатанаил. Или ангела, който бил най-близкия до Бога. Най-умния, най-светлия от всички божии специални и издигнати синове. Но нещо се случило и той „възстанал”, защото чрез своята изключителност и вътрешна сияйност прозрял единствен една истина… Много важна истина…
     И това е историята за човешкия стремеж към истината, за която няма цена, на която единствено можеш да се посветиш – единствено чрез своята честност. Измислиците за Дявола и Сатанаил после са украсени, като им се присвояват всички представи за злини, нещастия, беди, разрушения. И така са прикрити вътре у всеки човек - от неговия собствен страх. Същата тази лъжа е прераснала като "Ангела, който се опълчил срещу Бог". Най-хитрото в това е подмяната на ролите на героите в тая история. Защото в основата на тази религиозна егова измислица стои една друга история, която също е намерила следите си сред легендите и митовете – дори скрита зад религиозните текстове.
          „Един ден сред света на лъжата един "светещ образ на човек" слезнал от небето. Изправил се сред хората и заявил – вие живеете в лъжа, лъжете себе си, после се лъжете помежду си. Направихте целия ви свят от лъжа, и забравихте бог. Така не оставихте бог да слезне сред вас, защото какъв ще е този бог, в свят от лъжа. Така и самия Бог ще стане лъжа. И го направихте лъжа, като написахте и съчинихте истории за лъжовното лице на Бог, дори и на местата на които лъжовно нарекохте "божии" храмове.
За да дойде бог сред вас е нужна истина… Има ли сред вас хора достойни за истината. Хора, достойни да си спомнят как някога оставихте истината за себе си и направихте един свят от лъжа, опитвайки се да живеете именно в него”
         Това казал вестителя и зачакал. А хората, влюбени в света на лъжите си, веднага разбрали, че за да се извади истината, за да си припомнят честността, целия им свят ще се разруши. Целия свят изграден от лъжа, ще се срути… И хората живеещи сред този лъжовен свят, също ще се погубят. И не посмяли да изберат истината – за пореден път. И за да забравят това, за да защитят света си, скрили още по-добре тия думи, зад хиляди образни измислици.
     Оттогава те нарекли този небесен пратеник „разрушителя на светове” и подменили образа му със образите от своите си страхове. И този избор, тази възможност е непрекъснато вътре в душата на всеки човек – още от зачатието си… а дори и преди него.

   -   Сега разбирате ли чий БОГ е образа за който се говори в света на лъжата? Чий е гласа който слушате, когато ви говори "тоя, вашия бог". Чии са гласовете, дето слушате когато слушате пророци, гадатели или врачки. Които сънувате, които използвате, на които се доверявате. Все гласове на някои си. Хората  света на Лъжата си имат техен си бог, гласа на който да е "удобен". Да играят на игрите си на закрила, на мъдрост, на всесилност или истина, на сигурност...  Един бог изтъкан от техните собствени магии, в техния общ свят-магия... Един БОГ от техния свят - да говори на техния език, за да си "говорят" с него и на него, с техните думи, да им служи вярно на онова, заради което те са го създали. Такъв бог им трябва. Хиляди години с този техния бог играят тяхната сякаш вечна игра - в името на самомагията си. В името на техния свят в който душата-дете има потребност от наставления, съвети, заповеди или мнения, да я прегръщат с думи или мисли-милувки, да играе на обич, на любов, на приличане, на страст или омрази, на изживявания и отношения, наказания или грехове, прераждания и съдби ... и измисляне на какви ли не образни истории  "

    Момчетата го гледаха потресени и слушаха онемели и ужасени
     -  Сега разбрахте ли защо ЕДИНСТВЕНИЯ ХРАМ в който може да ДОЙДЕ БОГ, е тоя на храма на ДУХА, изграден от честност и безпощадна откровеност. И да е заживян живот пропит и пронизан именно от ЧЕСТНОСТТА - като копието и стоителя на ЖИВОТ ОТ ИСТИНА. Защото в живот пронизан ог духа, ставаш БОГ - ти самия си БОГ. Ти ставаш всичко - единен, цялостен, самозавършващ се. Ставаш все по-близо до оная завършеност, която се нарича ВСЕЛЕНА...
    Това е храма на честния човек - честен пред себе си, и чак тогава достоен да погледне онази своя част, на която другите " невиждащи я", нарекли БОГ. И че историята за "светещия образ на човек" всъщност е алегория за ставащото вътре във света на отделния човек - вътре във всеки един от нас. И така "светещия човек" всъщност е ИСТИНАТА и тя идва с неумолимия глас на духа, разсичащ неумолимо всяка илюзия, всяка измислица, всеки сън... и с това ВСЯКА ЛЪЖА... Затова гласа на ДУХа е прикрит и тих, защото множеството гласове на лъжите се опитват да го заглушат, да го надвикат. Той е един нежен и меуловим тих шепот сред хиляди крещящи и шарени лица, маски и роли в игрите които играем помежду си... И всичко това заради игрите, които лъжата ни кара да играем вътре в себе си.

    -  Знайте, че Честността е "разрушителя на света" на Егото. Тя е онази свещеност, на която например в Исляма нарекоха Джихад – свещената битка. Затова е наречена "свещена", сакрална – защото тя е вътре в душата на всеки човек. Това не е битката между лъжата и истината, защото нито една истина не се нуждае от битка. Но точно от битка се нуждае всяка лъжа. Точно това е битката за оцеляване – за оцеляване на лъжата.

     -   В името на света на лъжата ние хората направихме много лъжи и с тях скрихме лицето на истината… И битката за това криене е постоянна и не може да спре. Тази битка е обречена, но се води. Всеки човек я води. От това че хората водят битката за лъжата, от толкова много хора и животи посветени на нея, Лъжата сякаш вече се е обединила и сякаш живее вече свой живот. Тя се храни от силата на всеки човек живеещ в лъжа. И се съпротивлява на всеки човек, дръзнал да изкара острието на ЧЕСТНОСТТА в себе си. Тя е като жива, сляла в себе си огромния брой хора, заслепени от това, че наричат лъжата АЗ – с онова свое лице, на онова свое първично разделение, и на което някои религиозни хора скриха като „първороден грях”. И го скриха отново зад лъжи и хитра заблуда – все заради едно и също нещо – ДА ПРЕБЪДЕ СВЕТА НА ЛЪЖАТА в която Егото да съществува. И нарекоха "зло" онова, което е способно да разруши именно света в който живеят - света на лъжата. Ето така се подмени ИСТИНАТА - и скриха честността като й сложиха с образа на злото - дори и на Сатанаил и глупостите за Дявола. 
    Честността е голяма сила – тя съдържа огромна енергия и веднъж изкарана на светло, веднъж използвана не може вече да се прибере обратно, да се скрие. Тя е като вода, която веднъж проникнала зад преградата е способна да разруши хилядите стени с които сме се оградили.

     -  Но тук идва едно важно нещо, най-важното заради което всичко казано до тук го има - малките души им трябва всичко това. За малките души техния свят-лъжа, всъщност е тяхната основа на която съществуват. Това е до време, до етап, това преминава, защото всяка малка душа всъщност така именно се отработва за да пораства. Именно заради това ако една малка душа изведнъж се събуди от съня, който сънува, тя би се разпаднала моментално, това би я разрушило на мига, поне за нея, поне в нейните очи тя би умряла. Затова е толкова важно на малките души да защитават света си. Защото те са с идеята че са ЖИВИ именно само в него. Не могат дори да допуснат че "има и друг свят", че света е много повече. Те съществуват сякаш да пребъдат, да са вечни и най-големият им кошмар е, че ще "умрат"...
    В света на съня сънуваното е ИСТИНАТА, това е РЕАЛНОСТ. Лъжа е само дума, която носи един "друг смисъл" - само според сравнение на сънуваното с поглед ОТВЪН, за очи, които виждат много повече и много по-нашироко.
И заради това ЧЕСТНОСТТА е гласа на ДУХА - разрушителя на световете на сънищата и Сънуващите (ги). Заради това ЧЕСТНОСТТА е толкова трудно постижима и са толкова малко хората "дръзнали" и узрели да се събудят и да спрат "лъжата". А света отвъд нея е необятен и непредставим за душите-деца. Те се опитват да го заместват с представи, изживявания, фантазности... но това е просто имитация - малка, ограничена от самите тях. НО за тях е единствената възможност...

    -  И ето така се определя „детският живот” – живота на нашите разделени Егови „лица”.
   Всичко това, което сега описвам идва от шепота на ДУХА и се „знае” от Душата на всеки човек. Душите на хората живеят също в свят от души - техния свят. И там също както и в нашия човешкия, има и "малки души" има и "порастващи" и "по-големи". Там душите също както в нашия свят имат "възрасти". Всичко е по подобие, по съотвествие, защото всичко се пронизва от ДУХа.
   И тая цялата картина е важно да се случва именно такава. И самото съществуване на Егото, в света на Еговите души-деца е просто етап през който душата на всеки човек е важно да премине.....""


1*от нета - за ЛЪЖАТА, ИСТИНАТА и ЧЕСТНОСТТА
„Ятаган и Меч“
 
http://books.actualno.com/Koj-stoi-zad-psevdonima-Tokoraz-Isto--news_435511.html

 

2* нишката на четенето из нета ме доведе до блог, в който са публикувани вече откъси от "Ятаган и меч", който не съм чела все още,
но мисля, че това ще се случи един ден.
   





Гласувай:
9



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: waterway
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2015573
Постинги: 1596
Коментари: 2110
Гласове: 12000
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031