Постинг
02.09.2010 06:47 -
22/ Adriano Celentano - Una Rosa Pericolosa (!)
Автор: waterway
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1861 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 13.09.2023 11:09
Прочетен: 1861 Коментари: 8 Гласове:
15
Последна промяна: 13.09.2023 11:09
05.01.2010
АКО БЕШЕ ДО МЕН бих те попитала къде ще се скриеш когато завали сняг в пустинята когато следите поведат в посока обратна на вярната и дълго няма да има сезони бих те попитала какво ще ми кажеш когато видиш очите ми през дългите разстояния скъсени от картата какво ще промълвят устните ти за да ме докоснат бих те попитала това и много неща … ако беше до мен
Следващ постинг
Предишен постинг
...приемам това изпълнение като поздрав за мен...и те приветствам с "Добре дошла"...
цитирайкогато Човекът не е до теб... И остават безброй въпроси без отговори... Пораждащи още повече въпроси... и липси :(
ПП: Ако решиш - изтрий ми коментара, може и да не е удачен. Пиша го спонтанно. Не искам да е като нахълтване в личното пространство обаче.
цитирайПП: Ако решиш - изтрий ми коментара, може и да не е удачен. Пиша го спонтанно. Не искам да е като нахълтване в личното пространство обаче.
Радвам се, че ти си първата, с която се срещам тук, след дългото ми пътешествие! :)
И добре дошла в дома ми!
А Челентано…еднакво закачлив и драматичен в различните си периоди, е поздрав за всички, които го приемат за такъв!
Благодаря ти!
:)
цитирайИ добре дошла в дома ми!
А Челентано…еднакво закачлив и драматичен в различните си периоди, е поздрав за всички, които го приемат за такъв!
Благодаря ти!
:)
Боли, Blagovestie…и когато Човекът е до теб, но не обича да дава отговори на въпросите, а те оставя да намериш отговорите сам. Може би тогава е по-истинско… Знам ли :)
…
когато твоята тишина
ми проговори,
когато нейните вибрации
ме достигнат в моята тишина,
ще разбера защо минаваме
все още
по онази улица,
без да се поглеждаме
при разминаването
…
ще разбера
…
А пътешествието “ Въпроси – Отговори” е един дълъг круиз на душата. :)
ПП. И защо да трия коментара ти?! Нали събирам парченцата от Пъзела?! :)
А тук някога някой ми каза - в блога всичко е изнесено на мегдана :)
Е, значи нямам лично пространство :))
Колкото до спонтанната ти реакция – аз ти благодаря за нея. Това е най-чистата и неподправена емоция – дори и да е погрешна понякога. Има ли нещо по-чисто от едно дете, което още преди да се научи да говори, щом те види, ти се усмихва и протяга доверчиво ръчички, за да го прегърнеш?
Лека вечер, Blagovestie!
:)
цитирай…
когато твоята тишина
ми проговори,
когато нейните вибрации
ме достигнат в моята тишина,
ще разбера защо минаваме
все още
по онази улица,
без да се поглеждаме
при разминаването
…
ще разбера
…
А пътешествието “ Въпроси – Отговори” е един дълъг круиз на душата. :)
ПП. И защо да трия коментара ти?! Нали събирам парченцата от Пъзела?! :)
А тук някога някой ми каза - в блога всичко е изнесено на мегдана :)
Е, значи нямам лично пространство :))
Колкото до спонтанната ти реакция – аз ти благодаря за нея. Това е най-чистата и неподправена емоция – дори и да е погрешна понякога. Има ли нещо по-чисто от едно дете, което още преди да се научи да говори, щом те види, ти се усмихва и протяга доверчиво ръчички, за да го прегърнеш?
Лека вечер, Blagovestie!
:)
"А пътешествието “ Въпроси – Отговори” е един дълъг круиз на душата. :)"
Това са камъчетата, които оставяме по Пътя си, за да обозначават посоката, очертавайки го, или да ни сочат от къде сме минали и как бихме могли да се върнем. Шарени камъчета са това. Скъпоценни, полускъпоценни и ръбести. Стискаме ги в шепите си. До побеляване. Защото са нашите камъчета и ги обичаме дори когато се впиват и болят.
Може би. Може би...
Приятна вечер от мен!
цитирайТова са камъчетата, които оставяме по Пътя си, за да обозначават посоката, очертавайки го, или да ни сочат от къде сме минали и как бихме могли да се върнем. Шарени камъчета са това. Скъпоценни, полускъпоценни и ръбести. Стискаме ги в шепите си. До побеляване. Защото са нашите камъчета и ги обичаме дори когато се впиват и болят.
Може би. Може би...
Приятна вечер от мен!
Когато белите :) камъчета, с които сме поръсили пътя си, са пътека за някой, който се е изгубил, има смисъл. Но, ако тези камъчета послужат само на нас, за да не се изгубим, връщайки се назад, тогава?…Това ли е смисълът - да се върнем там, откъдето сме тръгнали? Вероятно...но сигурно би било по-шаренко :) , ако се връщаме всеки път по различен път :))
Предполагам, че Замисълът е друг...
Обаче е добре, че един ден, ще разберем, нали? :))
Лека,Blagovestie!
:)
цитирайПредполагам, че Замисълът е друг...
Обаче е добре, че един ден, ще разберем, нали? :))
Лека,Blagovestie!
:)
Завърна се? Страхотно, Уотъруей :) А за болката...
"ще разбера защо минаваме
все още
по онази улица,
без да се поглеждаме
при разминаването"
Дано, но дали? Гадно е когато останат, както писа Благовестие, безброй въпроси без отговори. Можем да открием някои или поне така да ни се струва, но никога не се знае дали са верните...
http://www.youtube.com/watch?v=rVQ6cpam5WA&feature=related
От друга страна, енергиите признават ли време и пространство... Напоследък все си мисля, че колкото повече търсим отговори, толкова повече се крият. Може би трябва да ги оставим сами да се престрашат да дойдат... Иначе дали живеем или просто пропускаме времето, чоплейки песъчинките в дъното на часовника? :)
цитирай"ще разбера защо минаваме
все още
по онази улица,
без да се поглеждаме
при разминаването"
Дано, но дали? Гадно е когато останат, както писа Благовестие, безброй въпроси без отговори. Можем да открием някои или поне така да ни се струва, но никога не се знае дали са верните...
http://www.youtube.com/watch?v=rVQ6cpam5WA&feature=related
От друга страна, енергиите признават ли време и пространство... Напоследък все си мисля, че колкото повече търсим отговори, толкова повече се крият. Може би трябва да ги оставим сами да се престрашат да дойдат... Иначе дали живеем или просто пропускаме времето, чоплейки песъчинките в дъното на часовника? :)
И ти се завърна? А за болката и търсенето на отговори мога да кажа само това, което аз получих като отговор, докато (не)чоплех :) песъчинките на дъното на моя часовник:
06.11.2008
НЕВИННОСТ
...И беше се изгубил в мрака,
обгърнал твоята душа.
Разтваряше ръце,
за да прегърнеш нечие сърце.
И да даряваш обич.
И ме намери...без лице
Дарих ти Светлината,
за да премине мрака през душата ти.
И да дариш на нея обичта,
затворена в сърцето ми.
Не ме прие.
И ме остави в мрака на душата си.
И си отивам. Без лице.
Без обич. Без сърце?
И избледняваш в Мрака ми.
http://www.youtube.com/watch?v=-O41FP4EOw8
И да! За енергиите няма време…само пространство
Радвам се, че си тук, Принце!
:):):)
цитирай06.11.2008
НЕВИННОСТ
...И беше се изгубил в мрака,
обгърнал твоята душа.
Разтваряше ръце,
за да прегърнеш нечие сърце.
И да даряваш обич.
И ме намери...без лице
Дарих ти Светлината,
за да премине мрака през душата ти.
И да дариш на нея обичта,
затворена в сърцето ми.
Не ме прие.
И ме остави в мрака на душата си.
И си отивам. Без лице.
Без обич. Без сърце?
И избледняваш в Мрака ми.
http://www.youtube.com/watch?v=-O41FP4EOw8
И да! За енергиите няма време…само пространство
Радвам се, че си тук, Принце!
:):):)
Търсене
За този блог
Гласове: 12000
Блогрол
1. В обетована тишина
2. несбъднатите
3. дъждовни
4. стъпки
5. не_деля
6. Ролите в театъра
7. Пет травми - 1
8. Пет травми - 2
9. Пет травми - 3
10. Пет травми - 4
11. Пет травми - 5
12. Пет травми - 6
13. Пет травми - 7
14. Възрасти на душата
15. Не ме връщай
16. Импровизацията_ми
17. Един градски залез
18. .
2. несбъднатите
3. дъждовни
4. стъпки
5. не_деля
6. Ролите в театъра
7. Пет травми - 1
8. Пет травми - 2
9. Пет травми - 3
10. Пет травми - 4
11. Пет травми - 5
12. Пет травми - 6
13. Пет травми - 7
14. Възрасти на душата
15. Не ме връщай
16. Импровизацията_ми
17. Един градски залез
18. .