Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.09.2010 06:47 - 22/ Adriano Celentano - Una Rosa Pericolosa (!)
Автор: waterway Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1861 Коментари: 8 Гласове:
15

Последна промяна: 13.09.2023 11:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


image 


05.01.2010

   АКО БЕШЕ ДО МЕН
  бих те попитала къде ще се скриеш когато завали сняг в пустинята когато следите поведат в посока обратна на вярната и дълго няма да има сезони бих те попитала какво ще ми кажеш когато видиш очите ми през дългите разстояния скъсени от картата какво ще промълвят устните ти за да ме докоснат   бих те попитала това и много неща ако беше до мен


image




 




Гласувай:
15



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kaprizna - Много харесвам Челентано...ти знаеш, впрочем...
02.09.2010 14:01
...приемам това изпълнение като поздрав за мен...и те приветствам с "Добре дошла"...
цитирай
2. blagovestie - Боли,
02.09.2010 17:21
когато Човекът не е до теб... И остават безброй въпроси без отговори... Пораждащи още повече въпроси... и липси :(

ПП: Ако решиш - изтрий ми коментара, може и да не е удачен. Пиша го спонтанно. Не искам да е като нахълтване в личното пространство обаче.
цитирай
3. waterway - Здравей, Kaprizna! :)
02.09.2010 18:57
Радвам се, че ти си първата, с която се срещам тук, след дългото ми пътешествие! :)
И добре дошла в дома ми!
А Челентано…еднакво закачлив и драматичен в различните си периоди, е поздрав за всички, които го приемат за такъв!
Благодаря ти!
:)
цитирай
4. waterway - Добър вечер,Blagovestie! :)
02.09.2010 19:02
Боли, Blagovestie…и когато Човекът е до теб, но не обича да дава отговори на въпросите, а те оставя да намериш отговорите сам. Може би тогава е по-истинско… Знам ли :)


когато твоята тишина
ми проговори,
когато нейните вибрации
ме достигнат в моята тишина,
ще разбера защо минаваме
все още
по онази улица,
без да се поглеждаме
при разминаването

ще разбера



А пътешествието “ Въпроси – Отговори” е един дълъг круиз на душата. :)

ПП. И защо да трия коментара ти?! Нали събирам парченцата от Пъзела?! :)
А тук някога някой ми каза - в блога всичко е изнесено на мегдана :)
Е, значи нямам лично пространство :))

Колкото до спонтанната ти реакция – аз ти благодаря за нея. Това е най-чистата и неподправена емоция – дори и да е погрешна понякога. Има ли нещо по-чисто от едно дете, което още преди да се научи да говори, щом те види, ти се усмихва и протяга доверчиво ръчички, за да го прегърнеш?
Лека вечер, Blagovestie!
:)
цитирай
5. blagovestie - :))
02.09.2010 19:11
"А пътешествието “ Въпроси – Отговори” е един дълъг круиз на душата. :)"

Това са камъчетата, които оставяме по Пътя си, за да обозначават посоката, очертавайки го, или да ни сочат от къде сме минали и как бихме могли да се върнем. Шарени камъчета са това. Скъпоценни, полускъпоценни и ръбести. Стискаме ги в шепите си. До побеляване. Защото са нашите камъчета и ги обичаме дори когато се впиват и болят.
Може би. Може би...
Приятна вечер от мен!
цитирай
6. waterway - :)
02.09.2010 19:27
Когато белите :) камъчета, с които сме поръсили пътя си, са пътека за някой, който се е изгубил, има смисъл. Но, ако тези камъчета послужат само на нас, за да не се изгубим, връщайки се назад, тогава?…Това ли е смисълът - да се върнем там, откъдето сме тръгнали? Вероятно...но сигурно би било по-шаренко :) , ако се връщаме всеки път по различен път :))
Предполагам, че Замисълът е друг...
Обаче е добре, че един ден, ще разберем, нали? :))

Лека,Blagovestie!
:)
цитирай
7. malkiatprintz - Завърна се? Страхотно, Уотъруей :) ...
03.09.2010 00:28
Завърна се? Страхотно, Уотъруей :) А за болката...

"ще разбера защо минаваме
все още
по онази улица,
без да се поглеждаме
при разминаването"

Дано, но дали? Гадно е когато останат, както писа Благовестие, безброй въпроси без отговори. Можем да открием някои или поне така да ни се струва, но никога не се знае дали са верните...

http://www.youtube.com/watch?v=rVQ6cpam5WA&feature=related

От друга страна, енергиите признават ли време и пространство... Напоследък все си мисля, че колкото повече търсим отговори, толкова повече се крият. Може би трябва да ги оставим сами да се престрашат да дойдат... Иначе дали живеем или просто пропускаме времето, чоплейки песъчинките в дъното на часовника? :)
цитирай
8. waterway - Принце :):):)
03.09.2010 06:50
И ти се завърна? А за болката и търсенето на отговори мога да кажа само това, което аз получих като отговор, докато (не)чоплех :) песъчинките на дъното на моя часовник:

06.11.2008

НЕВИННОСТ

...И беше се изгубил в мрака,
обгърнал твоята душа.
Разтваряше ръце,
за да прегърнеш нечие сърце.

И да даряваш обич.
И ме намери...без лице

Дарих ти Светлината,
за да премине мрака през душата ти.
И да дариш на нея обичта,
затворена в сърцето ми.

Не ме прие.
И ме остави в мрака на душата си.

И си отивам. Без лице.
Без обич. Без сърце?
И избледняваш в Мрака ми.

http://www.youtube.com/watch?v=-O41FP4EOw8



И да! За енергиите няма време…само пространство
Радвам се, че си тук, Принце!
:):):)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: waterway
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2015962
Постинги: 1596
Коментари: 2110
Гласове: 12000
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031