Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.09.2010 22:34 - 23/ Bruce Springsteen - Angel Eyes
Автор: waterway Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2269 Коментари: 22 Гласове:
10

Последна промяна: 14.09.2013 19:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg




ОБЕТОВАНА ТИШИНА
 
Странно е.
Най-после обитаваш
тишината ми.
Стигнах ли края?
Някой някога
ми бе подарил
градските гробища.
Не пожелах да му ги върна.
 
Отдавна ли беше?
Не помня.
В тишината
избледня спомена.
 
Странно е
в тишината на градските гробища,
когато ги обитавам.
Няма никой.
И само лицата от паметни плочи
ми се усмихват.
И сякаш ме викат.
 
Странно е,
когато си тръгвам
от градските гробища.
Слънцето гори лицето ми.
След като е изсушило сълзите ми
 
Все още.
Тихо е.Там на градските гробища
И обитаваме
тишината си


 





Гласувай:
10
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. malkiatprintz - И все пак накрая го има слънцето, ...
03.09.2010 00:37
И все пак накрая го има слънцето, Уотъруей :)
цитирай
2. waterway - Принце:)
03.09.2010 07:10
Вероятно е така.. Ще поживеем и ще видим :)... Лошото е, че сме по-близо до зимата, в която слънцето е малко, но пък преди това е есента, а тя е толкова красива с цветовете си!
Или още не си забелязвал есента, Принце...:))

http://www.azibebe.com/images/stories/Image/u_1192052554_studenaF2.jpg

http://www.youtube.com/watch?v=a0YtojZT2Xs&feature=related

http://neudobno.com/wp-content/uploads/2007/12/art-autumn-queen_350.jpg


Принце!
:)
цитирай
3. blagovestie - Помниш, помниш, Уотъруей!
03.09.2010 10:52
Не само тишината, а и всичко останало.
Затова и тишината е обитаема, заради всичко, което е спотаила в себе си...
цитирай
4. waterway - Blagovestie :)
03.09.2010 20:31
water

http://logika.start.bg/article.php?aid=7061

http://www.youtube.com/watch?v=0ZYwRgh-qJU&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=mhUGIEEtNkk&feature=related

....

Дано ти е интересно :)

И само за доуточнение - не помня кога :) , а не какво :)))
Приятна вечер и почивни дни, Blagovestie!








цитирай
5. blagovestie - Интересно ми е,
04.09.2010 10:39
гледах "Великата тайна на водата" и в двете му части и се е запечатал в умът ми.
И разбрах много неща, Уотъруей...

Хубави почивни дни и на теб!
Със спомени от светлите и стоплящите, без значение кога са били, важно е да има още от лъчите :))
цитирай
6. waterway - Blagovestie :)
04.09.2010 11:25
Писмо до един непознат /1/
Мили мой,

Бих искала да мога да отнема болката ти, когато един ден тя стане непоносима, бих искала да мога да те прегърна, когато един ден спазмите на плача от безвъзвратната загуба те задавят, бих искала да погаля ръцете ти, с които не прегърна в този живот, бих искала… Няма да мога. Никога. Ще преминеш през всичко сам. Така, както преминавам аз. Тъй както преминава може би всеки.
Няма да те излъжа , че смъртта е едно ново начало, дори и да е. Няма да ти кажа, че всичко ще премине, защото не преминава дълго, много дълго, може би никога.
Самотата е била и ще си остане част от теб. Празнотата няма да бъде запълнена. Може би понякога за кратко самозаблудата, че си запълнил тази празнота с нечия друга, ще те изпълва с надежда. И точно когато това се случи, тази друга самота ще се затваря за теб и болката ще става още по-силна. Бих искала да знаеш, че тъгата малко по малко ще заема всяко кътче в сърцето ти и ще измества онази липса, която крещи. Искам да знаеш, че това ще остане. Завинаги. И тогава няма да има нищо на света, без което да не можеш да преживяваш. Тогава ще можеш да издържиш на всички житейски липси, макар че понякога ще се задушаваш от това. Няма да изпитваш страх и гняв. Няма. Ще изпитваш само тъга, дори когато се усмихваш.
Знам, че не вярваш в това. Знам, че някога дойде заради усмивката ми, навярно, защото те докосна тъгата в нея.
Мили мой, вярвай, че смъртта ни отнема, но оставя след себе си красотата от спомените…и тъгата .
Липсваш ми. Красотата остана и след теб. И тъгата. И никога повече няма да бъда самотна. Надявам се и ти, където и да си в този свят.



http://www.youtube.com/watch?v=ZdihDYpo6gI&feature=player_embedded



"Everything is illuminated" !
:)
цитирай
7. blagovestie - ...
04.09.2010 11:36
Разплаква това, и тръпки побиват, Уотъруей, заради горчивата жилка, която го е опасла и стиснала.
Знам, че не може да не харесваш тази песен, не ме питай как...
http://www.youtube.com/watch?v=9xNhERjA1zE&feature=player_embedded#!

Това, което носиш в сърцето си, никой и нищо не може да ти отнеме, не може да си тръгне, няма как да го загубиш... Дори когато боли...

ПП: Хубаво местенце. Далече от всички останали...
цитирай
8. waterway - Blagovestiе......
04.09.2010 11:42
.....но когато пееш тази

http://www.youtube.com/watch?v=bIIL5p7_WKk&feature=related

ще продължаваш ли да обичаш...винаги, Благовестие? :)


22.08.2009

НЕ МЕ СЪБЛИЧАЙ / по mamas /

Не ме събличай.
Гола съм.
Не виждаш ли..?

Студено е.
Не знаеш ли?
Раздадох всичко…

Не ми остана риза ,
за да завържа грижите си
във вързоп.
Не мога да превържа раните…
..не ми остана със какво…
Умората преплетох със копнеж..
…за да се стопля…

Не ме събличай…
..ни с поглед..
..нито със усмивка…
…Обвий ме
да не зъзна гола
със свойта риза
от грижи..
от рани…
от умора..
и копнеж…

…за да ме стоплиш…
..с тях…



цитирай
9. blagovestie - Днес ме разбиваш, Уотъруей...
04.09.2010 11:53
Не знам дали бих могла да обичам още... така.
Когато сърцето е болно... Когато любовта убива.
Може би само до известно време. До моето пречупване. Когато открия, че ми се е случило.
После... После едва ли.
Всъщност мисля, че една част от мен винаги би продължавала да го прави. Частта, която си дал, някъде по пътя, и която вече не ти принадлежи. Но това вече е различна любов.

А стихът ти е ... поразително силен. И го знаеш!
цитирай
10. waterway - Blagovestie
04.09.2010 12:11
И във връзка с това
''ПП: Хубаво местенце. Далече от всички останали...'' - още нещо, което не е за разбиване
16.09.2009
СТИХИИТЕ
Събуди се по-рано от обичайното. През процепите на спусната щора едва-едва се прокрадваше утринното сияние на границата между деня и нощта.Розовееше някак.
Стана, свърши в полусън обичайните неща, облече се и тръгна.Стъпките й бяха отмерени, спокойни, кротки.Не трескави, както обикновено. Вървеше към реката по същата улица, по която беше тичала и плакала години наред. Нямаше емоция.Само плавност, приплъзване между пластовете мъка, тъга, болка, желания и копнеж.
Колите край нея ръмжаха нервно и недоволно в утринната си забързаност, но тя не ги чуваше.Стигна моста- широк, голям. Стъпи нерешително, нежно, но без страх. Крачките й се забавиха, а погледът й беше вперен във водата- мътна, но не буйна, дълбока, но не поглъщаща.Чакаше я гладна. Всичко друго изчезна. Вътрешната й прецизност усети къде е средата, точната среда на това човешко творение- мост, свързващ два бряга. Спря. Не отделяше поглед от водата,която сякаш изтегляше останалата от угасналия огън жарава и утоляваше болката от изгореното.

Минаващите наблюдаваха с любопитство- в ранния утринен час една жена в черно стоеше на средата на моста, вперила хипнотично поглед долу в нищото.
...
И времето се разтегли- вода и трохи, които падаха в нея, за да укротят глада й. Жената продължаваше да се взира долу в нищото.Бавно и постепенно започна да вдига глава, сякаш някакъв магнит привличаше цялото й тяло напред и нагоре. И когато погледът й се изравни с хоризонта, тя видя огнената топка, която се раждаше от проточилата се като златиста нишка вода.Там, в далекото, между тях- река и слънце, там на ръба между две самоунищожаващи се стихии- вода и огън, вместо линията на хоризонта, тя видя една синьо- зелена ивица от дървета – граница, непозволяваща да се слеят в единство, което би ги унищожило.
( има продължение)
цитирай
11. waterway - ето продължението, Blagovestie :)
04.09.2010 12:13
...
Времето беше спряло.….
....
Видението пред очите й започна да избледнява. Започна да чува зад себе си грохотът на колите. Започна да усеща потръпването на бетонната земя под краката си. Обърна се и постепенно се отдалечи от средата на моста.
....
Не чуваше стъпките си. Рееше се във Въздуха над Водата, проточила се към Огнена топка, която никога нямаше да достигне. Синьо- зелената ивица от дървета, стъпили на Земята, щяха винаги да разделят самоунищожаващите се стихии.
...
И тръгна по същата улица обратно към дома
Беше смирила стихиите.
Беше им поставила граници в безграничното...в себе си.

http://www.youtube.com/watch?v=1yrR3qOmN04&feature=related

( ...и само за протокола :) - Лара е любимата ми певица...въпреки всичко!...а мястото се оказа не толкова далеч, колкото предполагах, че ще е... )

Хубав ден пожелавам...и благодаря!
Успех!
;)
цитирай
12. blagovestie - Аз ти благодаря,
04.09.2010 12:21
че ме допускаш...

ПП: Не позволявай стихиите да станат унищожителни, отново...
ПП 2: Мястото винаги е съвсем наблизо, вътре. И зависи само от очертанията на безграничното :)
цитирай
13. waterway - :) Blagovestie,
04.09.2010 12:38
...
и само за справка :) - desertwater означава ''пустинна вода'', а не ''десертна вода'' :)

dessert - десерт
desert - пустиня

Мястото е само и единствено в нас....в онази вътрешна стаичка, където сме само Бог и аз
цитирай
14. blagovestie - Мдаа,
04.09.2010 13:05
вътрешната ни съкровена стаичка, с Него...
Светло да ти е, Уотъруей :)
цитирай
15. waterway - Blagovestie,
04.09.2010 15:16
там винаги е светло!

Благодаря ти, че ми беше на гости днес!
И много радост с децата...днес и през оставащите почивни дни, Благовестие!
:)
цитирай
16. blagovestie - И аз благодаря
04.09.2010 15:58
за гостоприемството и благопожеланията!
След малко ми свършва работното време за днес и се започва голямото прегръщане :)))
цитирай
17. waterway - Тогава, Благовестие :)
04.09.2010 16:04
носи това от мен, ако пожелаеш, разбира се :)

http://www.youtube.com/watch?v=cFLod6kgAvQ

:)

цитирай
18. blagovestie - Че кой би
04.09.2010 16:24
отказал такава весела и сплотена компания :)))
Благодаря ти, че си направи труда!
цитирай
19. waterway - :))) Blagovestie :)
04.09.2010 16:29
Не беше усилие...и почти никога не е било, както и да е изглеждало отстрани....НО при условие, че във вътрешната стаичка си оставаме само Бог и аз :))
Чао!
:)
цитирай
20. blagovestie - Чао
04.09.2010 16:46
Спокойна вечер от мен :))
цитирай
21. razkazvachka - О, колко е хубаво, когато има коментари!
06.09.2010 02:23
И празнично е, и ухае на слънце в зрелия септември...
цитирай
22. waterway - Разказвачке :)
06.09.2010 10:09
Добре си ми надникнала през комшулука :) . Той дуварът :) нещо се беше сринaл тия дни :) и таман :) приготвих строителните материали да ремонтирам днес :), ама то времето взе, че не послуша прогнозата ти и заваля – тихо, напоително и съвсем не празнично :). А иначе септември си е красив в Пловдив – все още зелено-пожълтяващ, топъл, с тенденция ‘’к понижениЮ?’’ :)
(бръкнах в джоба с окончанията и извадих ‘’ю’’? :)))


P.S. Хубаво ли е с коментари? Понякога –да, понякога- не. Според зависи :) от постинга и последвалите го адекватни или не адекватни коментари ( мое скромно мнение, изказано по принцип, разбира се)

Честит празник!
Благодаря ти, че беше тук, Разказвачке!
:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: waterway
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1373468
Постинги: 1596
Коментари: 2111
Гласове: 11987
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31