Постинг
02.09.2010 22:34 -
23/ Bruce Springsteen - Angel Eyes
Автор: waterway
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5398 Коментари: 22 Гласове:
Последна промяна: 08.09.2017 21:02
Прочетен: 5398 Коментари: 22 Гласове:
10
Последна промяна: 08.09.2017 21:02
ОБЕТОВАНА ТИШИНА Странно е. Най-после обитаваш тишината ми. Стигнах ли края? Някой някога ми бе подарил градските гробища. Не пожелах да му ги върна. Отдавна ли беше? Не помня. В тишината избледня спомена. Странно е в тишината на градските гробища, когато ги обитавам. Няма никой. И само лицата от паметни плочи ми се усмихват. И сякаш ме викат. Странно е, когато си тръгвам от градските гробища. Слънцето гори лицето ми. След като е изсушило сълзите ми Все още. Тихо е.Там на градските гробища И обитаваме тишината си
Следващ постинг
Предишен постинг
И все пак накрая го има слънцето, Уотъруей :)
цитирайВероятно е така.. Ще поживеем и ще видим :)... Лошото е, че сме по-близо до зимата, в която слънцето е малко, но пък преди това е есента, а тя е толкова красива с цветовете си!
Или още не си забелязвал есента, Принце...:))
http://www.azibebe.com/images/stories/Image/u_1192052554_studenaF2.jpg
http://www.youtube.com/watch?v=a0YtojZT2Xs&feature=related
http://neudobno.com/wp-content/uploads/2007/12/art-autumn-queen_350.jpg
Принце!
:)
цитирайИли още не си забелязвал есента, Принце...:))
http://www.azibebe.com/images/stories/Image/u_1192052554_studenaF2.jpg
http://www.youtube.com/watch?v=a0YtojZT2Xs&feature=related
http://neudobno.com/wp-content/uploads/2007/12/art-autumn-queen_350.jpg
Принце!
:)
Не само тишината, а и всичко останало.
Затова и тишината е обитаема, заради всичко, което е спотаила в себе си...
цитирайЗатова и тишината е обитаема, заради всичко, което е спотаила в себе си...
water
http://logika.start.bg/article.php?aid=7061
http://www.youtube.com/watch?v=0ZYwRgh-qJU&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=mhUGIEEtNkk&feature=related
....
Дано ти е интересно :)
И само за доуточнение - не помня кога :) , а не какво :)))
Приятна вечер и почивни дни, Blagovestie!
цитирайhttp://logika.start.bg/article.php?aid=7061
http://www.youtube.com/watch?v=0ZYwRgh-qJU&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=mhUGIEEtNkk&feature=related
....
Дано ти е интересно :)
И само за доуточнение - не помня кога :) , а не какво :)))
Приятна вечер и почивни дни, Blagovestie!
гледах "Великата тайна на водата" и в двете му части и се е запечатал в умът ми.
И разбрах много неща, Уотъруей...
Хубави почивни дни и на теб!
Със спомени от светлите и стоплящите, без значение кога са били, важно е да има още от лъчите :))
цитирайИ разбрах много неща, Уотъруей...
Хубави почивни дни и на теб!
Със спомени от светлите и стоплящите, без значение кога са били, важно е да има още от лъчите :))
Писмо до един непознат /1/
Мили мой,
Бих искала да мога да отнема болката ти, когато един ден тя стане непоносима, бих искала да мога да те прегърна, когато един ден спазмите на плача от безвъзвратната загуба те задавят, бих искала да погаля ръцете ти, с които не прегърна в този живот, бих искала… Няма да мога. Никога. Ще преминеш през всичко сам. Така, както преминавам аз. Тъй както преминава може би всеки.
Няма да те излъжа , че смъртта е едно ново начало, дори и да е. Няма да ти кажа, че всичко ще премине, защото не преминава дълго, много дълго, може би никога.
Самотата е била и ще си остане част от теб. Празнотата няма да бъде запълнена. Може би понякога за кратко самозаблудата, че си запълнил тази празнота с нечия друга, ще те изпълва с надежда. И точно когато това се случи, тази друга самота ще се затваря за теб и болката ще става още по-силна. Бих искала да знаеш, че тъгата малко по малко ще заема всяко кътче в сърцето ти и ще измества онази липса, която крещи. Искам да знаеш, че това ще остане. Завинаги. И тогава няма да има нищо на света, без което да не можеш да преживяваш. Тогава ще можеш да издържиш на всички житейски липси, макар че понякога ще се задушаваш от това. Няма да изпитваш страх и гняв. Няма. Ще изпитваш само тъга, дори когато се усмихваш.
Знам, че не вярваш в това. Знам, че някога дойде заради усмивката ми, навярно, защото те докосна тъгата в нея.
Мили мой, вярвай, че смъртта ни отнема, но оставя след себе си красотата от спомените…и тъгата .
Липсваш ми. Красотата остана и след теб. И тъгата. И никога повече няма да бъда самотна. Надявам се и ти, където и да си в този свят.
http://www.youtube.com/watch?v=ZdihDYpo6gI&feature=player_embedded
"Everything is illuminated" !
:)
цитирайМили мой,
Бих искала да мога да отнема болката ти, когато един ден тя стане непоносима, бих искала да мога да те прегърна, когато един ден спазмите на плача от безвъзвратната загуба те задавят, бих искала да погаля ръцете ти, с които не прегърна в този живот, бих искала… Няма да мога. Никога. Ще преминеш през всичко сам. Така, както преминавам аз. Тъй както преминава може би всеки.
Няма да те излъжа , че смъртта е едно ново начало, дори и да е. Няма да ти кажа, че всичко ще премине, защото не преминава дълго, много дълго, може би никога.
Самотата е била и ще си остане част от теб. Празнотата няма да бъде запълнена. Може би понякога за кратко самозаблудата, че си запълнил тази празнота с нечия друга, ще те изпълва с надежда. И точно когато това се случи, тази друга самота ще се затваря за теб и болката ще става още по-силна. Бих искала да знаеш, че тъгата малко по малко ще заема всяко кътче в сърцето ти и ще измества онази липса, която крещи. Искам да знаеш, че това ще остане. Завинаги. И тогава няма да има нищо на света, без което да не можеш да преживяваш. Тогава ще можеш да издържиш на всички житейски липси, макар че понякога ще се задушаваш от това. Няма да изпитваш страх и гняв. Няма. Ще изпитваш само тъга, дори когато се усмихваш.
Знам, че не вярваш в това. Знам, че някога дойде заради усмивката ми, навярно, защото те докосна тъгата в нея.
Мили мой, вярвай, че смъртта ни отнема, но оставя след себе си красотата от спомените…и тъгата .
Липсваш ми. Красотата остана и след теб. И тъгата. И никога повече няма да бъда самотна. Надявам се и ти, където и да си в този свят.
http://www.youtube.com/watch?v=ZdihDYpo6gI&feature=player_embedded
"Everything is illuminated" !
:)
Разплаква това, и тръпки побиват, Уотъруей, заради горчивата жилка, която го е опасла и стиснала.
Знам, че не може да не харесваш тази песен, не ме питай как...
http://www.youtube.com/watch?v=9xNhERjA1zE&feature=player_embedded#!
Това, което носиш в сърцето си, никой и нищо не може да ти отнеме, не може да си тръгне, няма как да го загубиш... Дори когато боли...
ПП: Хубаво местенце. Далече от всички останали...
цитирайЗнам, че не може да не харесваш тази песен, не ме питай как...
http://www.youtube.com/watch?v=9xNhERjA1zE&feature=player_embedded#!
Това, което носиш в сърцето си, никой и нищо не може да ти отнеме, не може да си тръгне, няма как да го загубиш... Дори когато боли...
ПП: Хубаво местенце. Далече от всички останали...
.....но когато пееш тази
http://www.youtube.com/watch?v=bIIL5p7_WKk&feature=related
ще продължаваш ли да обичаш...винаги, Благовестие? :)
22.08.2009
НЕ МЕ СЪБЛИЧАЙ / по mamas /
Не ме събличай.
Гола съм.
Не виждаш ли..?
Студено е.
Не знаеш ли?
Раздадох всичко…
Не ми остана риза ,
за да завържа грижите си
във вързоп.
Не мога да превържа раните…
..не ми остана със какво…
Умората преплетох със копнеж..
…за да се стопля…
Не ме събличай…
..ни с поглед..
..нито със усмивка…
…Обвий ме
да не зъзна гола
със свойта риза
от грижи..
от рани…
от умора..
и копнеж…
…за да ме стоплиш…
..с тях…
цитирайhttp://www.youtube.com/watch?v=bIIL5p7_WKk&feature=related
ще продължаваш ли да обичаш...винаги, Благовестие? :)
22.08.2009
НЕ МЕ СЪБЛИЧАЙ / по mamas /
Не ме събличай.
Гола съм.
Не виждаш ли..?
Студено е.
Не знаеш ли?
Раздадох всичко…
Не ми остана риза ,
за да завържа грижите си
във вързоп.
Не мога да превържа раните…
..не ми остана със какво…
Умората преплетох със копнеж..
…за да се стопля…
Не ме събличай…
..ни с поглед..
..нито със усмивка…
…Обвий ме
да не зъзна гола
със свойта риза
от грижи..
от рани…
от умора..
и копнеж…
…за да ме стоплиш…
..с тях…
Не знам дали бих могла да обичам още... така.
Когато сърцето е болно... Когато любовта убива.
Може би само до известно време. До моето пречупване. Когато открия, че ми се е случило.
После... После едва ли.
Всъщност мисля, че една част от мен винаги би продължавала да го прави. Частта, която си дал, някъде по пътя, и която вече не ти принадлежи. Но това вече е различна любов.
А стихът ти е ... поразително силен. И го знаеш!
цитирайКогато сърцето е болно... Когато любовта убива.
Може би само до известно време. До моето пречупване. Когато открия, че ми се е случило.
После... После едва ли.
Всъщност мисля, че една част от мен винаги би продължавала да го прави. Частта, която си дал, някъде по пътя, и която вече не ти принадлежи. Но това вече е различна любов.
А стихът ти е ... поразително силен. И го знаеш!
И във връзка с това
''ПП: Хубаво местенце. Далече от всички останали...'' - още нещо, което не е за разбиване
16.09.2009
СТИХИИТЕ
Събуди се по-рано от обичайното. През процепите на спусната щора едва-едва се прокрадваше утринното сияние на границата между деня и нощта.Розовееше някак.
Стана, свърши в полусън обичайните неща, облече се и тръгна.Стъпките й бяха отмерени, спокойни, кротки.Не трескави, както обикновено. Вървеше към реката по същата улица, по която беше тичала и плакала години наред. Нямаше емоция.Само плавност, приплъзване между пластовете мъка, тъга, болка, желания и копнеж.
Колите край нея ръмжаха нервно и недоволно в утринната си забързаност, но тя не ги чуваше.Стигна моста- широк, голям. Стъпи нерешително, нежно, но без страх. Крачките й се забавиха, а погледът й беше вперен във водата- мътна, но не буйна, дълбока, но не поглъщаща.Чакаше я гладна. Всичко друго изчезна. Вътрешната й прецизност усети къде е средата, точната среда на това човешко творение- мост, свързващ два бряга. Спря. Не отделяше поглед от водата,която сякаш изтегляше останалата от угасналия огън жарава и утоляваше болката от изгореното.
Минаващите наблюдаваха с любопитство- в ранния утринен час една жена в черно стоеше на средата на моста, вперила хипнотично поглед долу в нищото.
...
И времето се разтегли- вода и трохи, които падаха в нея, за да укротят глада й. Жената продължаваше да се взира долу в нищото.Бавно и постепенно започна да вдига глава, сякаш някакъв магнит привличаше цялото й тяло напред и нагоре. И когато погледът й се изравни с хоризонта, тя видя огнената топка, която се раждаше от проточилата се като златиста нишка вода.Там, в далекото, между тях- река и слънце, там на ръба между две самоунищожаващи се стихии- вода и огън, вместо линията на хоризонта, тя видя една синьо- зелена ивица от дървета – граница, непозволяваща да се слеят в единство, което би ги унищожило.
( има продължение)
цитирай''ПП: Хубаво местенце. Далече от всички останали...'' - още нещо, което не е за разбиване
16.09.2009
СТИХИИТЕ
Събуди се по-рано от обичайното. През процепите на спусната щора едва-едва се прокрадваше утринното сияние на границата между деня и нощта.Розовееше някак.
Стана, свърши в полусън обичайните неща, облече се и тръгна.Стъпките й бяха отмерени, спокойни, кротки.Не трескави, както обикновено. Вървеше към реката по същата улица, по която беше тичала и плакала години наред. Нямаше емоция.Само плавност, приплъзване между пластовете мъка, тъга, болка, желания и копнеж.
Колите край нея ръмжаха нервно и недоволно в утринната си забързаност, но тя не ги чуваше.Стигна моста- широк, голям. Стъпи нерешително, нежно, но без страх. Крачките й се забавиха, а погледът й беше вперен във водата- мътна, но не буйна, дълбока, но не поглъщаща.Чакаше я гладна. Всичко друго изчезна. Вътрешната й прецизност усети къде е средата, точната среда на това човешко творение- мост, свързващ два бряга. Спря. Не отделяше поглед от водата,която сякаш изтегляше останалата от угасналия огън жарава и утоляваше болката от изгореното.
Минаващите наблюдаваха с любопитство- в ранния утринен час една жена в черно стоеше на средата на моста, вперила хипнотично поглед долу в нищото.
...
И времето се разтегли- вода и трохи, които падаха в нея, за да укротят глада й. Жената продължаваше да се взира долу в нищото.Бавно и постепенно започна да вдига глава, сякаш някакъв магнит привличаше цялото й тяло напред и нагоре. И когато погледът й се изравни с хоризонта, тя видя огнената топка, която се раждаше от проточилата се като златиста нишка вода.Там, в далекото, между тях- река и слънце, там на ръба между две самоунищожаващи се стихии- вода и огън, вместо линията на хоризонта, тя видя една синьо- зелена ивица от дървета – граница, непозволяваща да се слеят в единство, което би ги унищожило.
( има продължение)
...
Времето беше спряло.….
....
Видението пред очите й започна да избледнява. Започна да чува зад себе си грохотът на колите. Започна да усеща потръпването на бетонната земя под краката си. Обърна се и постепенно се отдалечи от средата на моста.
....
Не чуваше стъпките си. Рееше се във Въздуха над Водата, проточила се към Огнена топка, която никога нямаше да достигне. Синьо- зелената ивица от дървета, стъпили на Земята, щяха винаги да разделят самоунищожаващите се стихии.
...
И тръгна по същата улица обратно към дома
Беше смирила стихиите.
Беше им поставила граници в безграничното...в себе си.
http://www.youtube.com/watch?v=1yrR3qOmN04&feature=related
( ...и само за протокола :) - Лара е любимата ми певица...въпреки всичко!...а мястото се оказа не толкова далеч, колкото предполагах, че ще е... )
Хубав ден пожелавам...и благодаря!
Успех!
;)
цитирайВремето беше спряло.….
....
Видението пред очите й започна да избледнява. Започна да чува зад себе си грохотът на колите. Започна да усеща потръпването на бетонната земя под краката си. Обърна се и постепенно се отдалечи от средата на моста.
....
Не чуваше стъпките си. Рееше се във Въздуха над Водата, проточила се към Огнена топка, която никога нямаше да достигне. Синьо- зелената ивица от дървета, стъпили на Земята, щяха винаги да разделят самоунищожаващите се стихии.
...
И тръгна по същата улица обратно към дома
Беше смирила стихиите.
Беше им поставила граници в безграничното...в себе си.
http://www.youtube.com/watch?v=1yrR3qOmN04&feature=related
( ...и само за протокола :) - Лара е любимата ми певица...въпреки всичко!...а мястото се оказа не толкова далеч, колкото предполагах, че ще е... )
Хубав ден пожелавам...и благодаря!
Успех!
;)
че ме допускаш...
ПП: Не позволявай стихиите да станат унищожителни, отново...
ПП 2: Мястото винаги е съвсем наблизо, вътре. И зависи само от очертанията на безграничното :)
цитирайПП: Не позволявай стихиите да станат унищожителни, отново...
ПП 2: Мястото винаги е съвсем наблизо, вътре. И зависи само от очертанията на безграничното :)
...
и само за справка :) - desertwater означава ''пустинна вода'', а не ''десертна вода'' :)
dessert - десерт
desert - пустиня
Мястото е само и единствено в нас....в онази вътрешна стаичка, където сме само Бог и аз
цитирайи само за справка :) - desertwater означава ''пустинна вода'', а не ''десертна вода'' :)
dessert - десерт
desert - пустиня
Мястото е само и единствено в нас....в онази вътрешна стаичка, където сме само Бог и аз
вътрешната ни съкровена стаичка, с Него...
Светло да ти е, Уотъруей :)
цитирайСветло да ти е, Уотъруей :)
там винаги е светло!
Благодаря ти, че ми беше на гости днес!
И много радост с децата...днес и през оставащите почивни дни, Благовестие!
:)
цитирайБлагодаря ти, че ми беше на гости днес!
И много радост с децата...днес и през оставащите почивни дни, Благовестие!
:)
за гостоприемството и благопожеланията!
След малко ми свършва работното време за днес и се започва голямото прегръщане :)))
цитирайСлед малко ми свършва работното време за днес и се започва голямото прегръщане :)))
носи това от мен, ако пожелаеш, разбира се :)
http://www.youtube.com/watch?v=cFLod6kgAvQ
:)
цитирайhttp://www.youtube.com/watch?v=cFLod6kgAvQ
:)
отказал такава весела и сплотена компания :)))
Благодаря ти, че си направи труда!
цитирайБлагодаря ти, че си направи труда!
Не беше усилие...и почти никога не е било, както и да е изглеждало отстрани....НО при условие, че във вътрешната стаичка си оставаме само Бог и аз :))
Чао!
:)
цитирайЧао!
:)
Спокойна вечер от мен :))
цитирайИ празнично е, и ухае на слънце в зрелия септември...
цитирайДобре си ми надникнала през комшулука :) . Той дуварът :) нещо се беше сринaл тия дни :) и таман :) приготвих строителните материали да ремонтирам днес :), ама то времето взе, че не послуша прогнозата ти и заваля – тихо, напоително и съвсем не празнично :). А иначе септември си е красив в Пловдив – все още зелено-пожълтяващ, топъл, с тенденция ‘’к понижениЮ?’’ :)
(бръкнах в джоба с окончанията и извадих ‘’ю’’? :)))
P.S. Хубаво ли е с коментари? Понякога –да, понякога- не. Според зависи :) от постинга и последвалите го адекватни или не адекватни коментари ( мое скромно мнение, изказано по принцип, разбира се)
Честит празник!
Благодаря ти, че беше тук, Разказвачке!
:)
цитирай(бръкнах в джоба с окончанията и извадих ‘’ю’’? :)))
P.S. Хубаво ли е с коментари? Понякога –да, понякога- не. Според зависи :) от постинга и последвалите го адекватни или не адекватни коментари ( мое скромно мнение, изказано по принцип, разбира се)
Честит празник!
Благодаря ти, че беше тук, Разказвачке!
:)
Търсене
За този блог
Гласове: 12000
Блогрол
1. В обетована тишина
2. несбъднатите
3. дъждовни
4. стъпки
5. не_деля
6. Ролите в театъра
7. Пет травми - 1
8. Пет травми - 2
9. Пет травми - 3
10. Пет травми - 4
11. Пет травми - 5
12. Пет травми - 6
13. Пет травми - 7
14. Възрасти на душата
15. Не ме връщай
16. Импровизацията_ми
17. Един градски залез
18. .
2. несбъднатите
3. дъждовни
4. стъпки
5. не_деля
6. Ролите в театъра
7. Пет травми - 1
8. Пет травми - 2
9. Пет травми - 3
10. Пет травми - 4
11. Пет травми - 5
12. Пет травми - 6
13. Пет травми - 7
14. Възрасти на душата
15. Не ме връщай
16. Импровизацията_ми
17. Един градски залез
18. .