http://vayaleta.blog.bg/
 


26.09.2010

На Vayaleta, която не познавам, с която не съм разговаряла, с чиято душа се срещнах тук.   Благодаря за всичко, което намерих в твоя блог, Vayaleta!


Как извайваш с думите очертанията на мислите, бездиханността на чувствата, вдишванията на любовта си, издишванията на тъгата си?   Как оцветяваш с думите бялото на снега черното на мрака червеното на гнева жълтото на светлината?   Как го правиш? Как те открих? Кога съм те пропуснала?   И онзи твой (или мой) вик на самота от сърцето си изтръгнала…   И ако имам пропуснато време в този живот, то е времето, когато не съм прочела онова, което все още не си написала.

1. alav - Много
18:08
е красиво!


Това е красота, това е изящество на слово, осезания, финес: http://vayaleta.blog.bg/

:)))

Vayaleta! :):):)

Къде! Кой! Викай бързо полиция! И задължително модератори и админи! И к'ви още имаше, че вече ми се спи :))))



P.S. Моля,Г-н Ведрин, ако някога прочете това, да ме извини, че името му беше замесено в подобна глупост, но държах този коментар да бъде на яве! Причините няма да коментирам сега...Може би един ден и това ще стане!