Блогът на waterway :: Измерения

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

27.05.2011 07:25 - Измерения

Автор: waterway Категория: Лични дневници

Прочетен: 692 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 17.03.2013 20:35

N.B. Днес се навършват 2 години от смъртта на съпруга ми.
Нямах намерение да правя пост, защото и без друго все по- рядко съм тук.
Но се случи нещо в блога, което ме провокира.

~~~

________

27.06.2009         ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН
Стресна се в дрямката си от внезапното му силно издишване. Сърцето й сякаш спря за миг. Не помръдна. Наостри сетива. Дишаше ли още ? Всичко ставаше в някакво разтеглено измерение. Секундата до вдишването му й се стори векове. Чу го….неравномерно…Опита се да диша в същия …неговия ритъм…искаше да усети какво му е . Задъха се…сърцето й започна да бие по-учестено,за да навакса с разреденото дишане…Страхуваше се да запали лампата.. Тъмнината беше я погълнала във воал , който я успокояваше,че все още сънува…Посегна и напипа ръката му. Беше си там,където я остави снощи…Пипнешком стана в тъмното и седна на столчето,с което беше подпряла завивките и ръката му в онази неестествена поза,за да може да го докосва….За неговото тяло това беше вече без значение..той беше в кома и тялото не усещаше…Но тя знаеше някъде дълбоко в себе си, че той я чува…и му говореше.Не винаги съзнаваше всичко, което му казваше, докато галеше тази ръка с изтънели пръсти.       Умората я държеше в странно състояние на съзнанието…Нещата губеха границите на рационалното. Тя ги наблюдаваше сякаш отстрани. Нещата се случваха и тя вече нямаше какво да направи повече…нямаше за къде да бърза…нямаше нужда да търси решения…нямаше нужда да го убеждава всеки път да му даде нещо за болките…Той най-после започна да иска сам…Такъв си остана до края…само и единствено той да решава, независимо от погрешността на тези решения…Нямаше какво повече да му даде, за да успокои тези болки на това измъчено тяло…И започна най-сетне да му поставя морфина…Не му каза какво е…Самата тя не е искаше да мисли за това…защото така трябваше да признае, че това е началото на края …      Сепна се от шумното му издишване. Държеше ръката му и чакаше. Той изстена. Трябваше да светне лампата...колко беше часът…може би трябваше да му сложи поредната инжекция…Усещаше ли той болката…нали съзнанието му беше потънало някъде…? …Дишането му продължаваше…неравномерно…забавено….      Светна с фенерчето и погледна часовника. Можеше да му постави следващата доза. Беше изминало достатъчно време.     Трябваше да светне лампата, за да го направи. Не искаше…Не искаше този ден да започва      Направи го…      Започваше последния ден от неговия живот…

Мир на Духа ти, Петьо!

~~~

А това е за онези, които пиха виртуално бира тази нощ и ми се заканиха :)

18.10.2009
ПЕТИЯТ ЕЛЕМЕНТ
( В СИНЬО) Нахлуваш с Огъня. И искаш да ме изгориш. Не можеш. През мене лава е преминала. И в причудливи форми оцелях. Единствено Водата може да извае това, което искаш ти. И ако лед Водата прикове и иска камъка да нарани, тогава в леден танц ще се превърна и пак ще продължа. Да съм. Да бъда. Там в Ефира. Там в този Пети елемент, който все не ми достигаше. И Там навярно ще застина в Реквием.

Grishuk & Platov - Nagano Memorial 98
http://www.youtube.com/watch?v=1U5uD2f5JRs

и това

05.01.2010
АКО БЕШЕ ДО МЕН бих те попитала къде ще се скриеш когато завали сняг в пустинята, когато следите поведат в посока обратна на вярната и дълго няма да има сезони бих те попитала какво ще ми кажеш когато видиш очите ми през дългите разстояния скъсени от картата какво ще промълвят устните ти за да докоснат сърцето ми бих те попитала това и много неща … ако беше до мен
~~~

И искам да им кажа следното - Гледах смъртта в очите години наред. Много години. И малко неща могат да ме изплашат. Така че - Щом трябва, добре сте дошли. С това няма да направите живота ми нито по- лош, нито по-стойностен. Навярно ще науча още неща. А те никога не са само бира Бекс.

______________________________________

А на всички останали, пожелавам спокоен ден!

P.S. И още веднъж простете за този пост. Твърде съм незначителна, както се изрази някога един анонимен тук ( коментарът му е някъде в блога ми), за да се страхувам или срамувам от каквото и да е.

Un Ricordo - Miriam Stockley & Alessandro Safina (Widescreen) http://www.youtube.com/watch?v=-TixAyTWz-M&feature=player_embedded