Блогът на waterway :: Неделната ми блогърска изповед

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

26.06.2011 13:37 - Неделната ми блогърска изповед

Автор: waterway Категория: Лични дневници

Прочетен: 740 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 26.06.2011 13:42

Странно нещо са асоциациите. Още по-странно е, когато те доведат до задънена улица. По твои си причини. Защо го казвам ли? Ето защо: Тази сутрин започнах Интернет-спринта :) с темата за навиците. Защо? Ами искам да се откъсна от това място. Малко по малко. Безболезнено по възможност. За мен в личен план то се обитава от призраци :))). Предимно. - В смисъл? - Ами, стоя си тук, защото привичките ми са такива. Да издържа докрай на каквото и да е. В случая визирам факта, че почти всички, с които намирах допирни точки, четейки ги ( те дори и не го знаят всички ), вече ги няма. А единственият ник, с който припокриването ( подчертавам за търсачите на силни усещания!!! – на душевно и духовно ниво) беше на 99% ( защото нищо не съществува на 100% - това е за прекалилите с оптимизма! ), отдавна вероятно е забравил това място. А и да не го е направил, никога не мога да бъда сигурна.

И така. Започнах аз да си отварям прозорчета в Гугъл и да преглеждам разни психологически напътствия ( които между другото никога не са ми вършели работа!). И както ми се искаше да забравя за блога, така започвам да си подреждам пост в съзнанието :)))…И нишката на Ариадна ме заведе от темата за гризането на ноктите / нямам такъв проблем и я прескочих! :)))/ до темата за вредните навици на блогъра – его, алчност за първенство на всяка цена, ревност към успелите съблогъри ( даже ми мина през ума снощната ми блогова висша математика ;), а именно – пуснах 2 поста, прослушаха ги по има-няма от 13 до 15 душИ? ( това с блоговите душИ ми става все по-мътно като същност! ), от тях около 50% с лице :))), а останалите до 533 ( снощи към 00.00 часа откъде минаха, така и не разбрах. Що ли ми и трябва, като искам да скъсам с блоговите навици :)))… Та да се върнем на пътя ми в Гугъл… И както си я карах слепешката, изведнъж откъде ми дойде една мисъл за една песен. ( една от тези в поста ми най-отдолу ). С този творец ме “запозна” онзи същият някогашен блогър / с 99те% :)/, за който споменах по-горе.
Този творец е арменски композитор и изпълнител. Казва се Дживан Гаспарян. Тогава ( а и до днес) не бях прослушвала нещата му. Защо, ще попитате? Ами, защото тъгата в този блогър беше повече, отколкото можех самата аз самата да понеса . Не че след днес ще е друго.
И започнах да си слушам музиката. Една по една песните му. И да ви кажа, се разплаках. И заради музиката ( аз съм си чувствителна към музиката повече отколкото към думите и затова не ставам вече за блогър май ), и заради това, че този блогър продължава да ми липсва. Повече отколкото можех да си представя, че може да ми се случи да ми липсва някой, който е бил само малко думи и после много мълчание… И понеже си възпитавам чувствата в този блог ( не само интимните! ), реших да прекратя в един момент музиката и сантимента, който ме сриваше, станах от компа и отидох да включа телевизора- нещо, което не правя почти, освен когато искам да си отвея мислите някъде другаде. И на какво, мислите, попадам? – филм за Армения. Няма да разказвам за филма. Но докато той върви, какво се случва с мен… Една част от мен слуша ( не гледам екрана ), а другата се отнася някъде в Отвъдното, където от известно време се пренесе моя близка приятелка, арменка. Жената, която беше до мен в едни от най- тежките моменти от живота ми…И оттам мислите ми се реят към един съсед ( също арменец), с който израснахме в една махала. Най-кроткото момче. Стоеше си все настрани. Живееше в най-тайнствената в детските ми представи къща в квартала, намираща се в дъното на огромен двор с дървета, които почти я скриваха. Никога не влязох в нея. Страхувах се. А отвътре се чуваше много често музика на пиано…А когато пораснахме, той замина. Отвъд океана. Беше златар. И когато един ден имахме крещяща нужда от пари, защото…но това е друга тема….Та, когато един ден имахме нужда от пари, у дома решихме да продадем една златна монета. И си говорихме за него, че ако беше тук, би могъл да ни помогне…На следващия ден го видях! Отсреща, на улицата. Помислих, че сънувам…….Срещнахме се и му разказах какво ме е сполетяло и го помолих да ме ориентира как да продам монетата. Тогава той ми каза :
- Не я продавай. Нищо няма да вземеш за нея. А тя е ценна и като нумизматика. Няма кой да ти плати истинската й стойност.
Разплаках се. Монетата беше спомен на мъжа ми от баща му. И тогава той извади един плик. Беше го приготвил, без да знае, за какво ще се срещнем. Знаех какво има вътре. И ми каза – това е моята лепта за всички онези, които ми помогнаха, когато отидох отвъд океана…… Никога не бях изпадала в такова положение…Кротостта, с която ме гледаше, ме обезсили…Мълчах. И той ми разказа. За себе си. А ние никога преди това не сме били толкова близки, за да ми разказва толкова лични неща…Беше сякаш в момента имах до себе си брат…
И после в онзи филм за Армения, който междувременно течеше на екрана, започнаха да разказват за Дживан Гаспарян……
Та така…Днес ми липсват тези трима души – моята приятелка, Ончо и този блогър, който ми изпрати някога името на този творец….

Това беше моята неделна изповед започнала от навиците…….. Благодаря ви за съпричастието. И ми простете, ако съм ви изгубила времето.

Ще си тръгна на пръсти. Ще изгася светлината. Ще оставя вратата леко притворена. Не, не, за да ме последваш. Ще пресека улицата. Ще се обърна. Ще запечатам едно лице в себе си и две очи, които ме гледаха. Ще завия зад ъгъла… Ще ме боли от мълчания. Ще ме притиска тъгата. … ще ти се усмихна
в себе си..
..както някога.

Magic Duduk (Remember Me) - Mагический дудук (Вспоминай меня)
http://www.youtube.com/watch?v=OpWhL5kPYzE&feature=related

Djivan Gasparyan - Hingala!
http://www.youtube.com/watch?v=HFr9cJpRfQw&feature=related
Jivan Gasparyan - Armenian Duduk Dle Yaman
http://www.youtube.com/watch?v=qEEQqmxdp8I&NR=1