Иво Сиромахов: Четиво за тези, които не четат

…Най-ранните текстове в българското творчество са надписите под Мадарския конник. Досега те не са разчетени, но се смята, че смисълът е нещо от сорта “к… за мадарския конник”.

…Интересни творци от Възраждането са Иван Вазов и Христо Ботев. Учениците често ги бъркат, а как лесно и бързо да ги разпознавате? Много просто – Вазов е с мустаци, а Ботев – с брада. (справка: в Google).

…Иван Вазов е написал разказа “Една българка” – за нек’ва бабичка, която никой не искал да прекарва – през реката.

…..Важен автор от началото 20 век е Алеко. Той е не само хижа на Витоша, но и писател. Написал е “Бай Ганьо”. Алеко го застрелват по погрешка. Трябвало е да убият друг, но убили него. Това показва, че още тогава българските наемни убийци са били пълни некадърници.

…Елин Пелин. В разказа си “На нивата” пише за нек’ви умрели крави Сивушки. Той е автор и на разказа “Андрешко” – за един селянин, който се опитва да прецака данъчните. Такова поведение е недопустимо, особено по време на валутен борд и финансова криза, затова този разказ е вреден. Най-запомнящото в тая творба е изречението “Андрешко яростно шибаше конете в блатото”.

…Най-дебелият български роман е “Тютюн”. По принцип дебелите романи са голямо зло – те стряскат дори само с вида си, камо ли да седнеш да ги четеш.

… В “Тютюн” става дума за “Булгартабак” преди приватизацията. Ама вътре не се казва нито кой е купил компанията, нито защо е толкова евтина… (по 24 часа)

Тези коментари и анализи са максимално близо до реалната представа на един тийнейджър. Приликата с действителни хора и  факти е НЕслучайна.

Ха, добро утро в понеделник сутрин