Петра

 
След експедицията на Наполеон Бонапарт в Египет през 1798 г. мълвата за приказните страни на Ориента накарала хиляди пътешественици от Европа да потеглят към сирийските, ливанските и египетски пристанища в търсене на богатства, приключения и слава. Преоблечени като поклонници, дервиши и търговци оттам те поемали с керваните по древните пътища на Изток. От падането на Римската империя Европа била забравила древните градове в пустинята; споменатите в Библията легендарни столици на древни царства привлекли интереса както на авантюристи и мисионери, така и на учени, изследователи и ориенталисти. По това време страните на Древния Изток се намирали под властта на Османската държава. Било изключително трудно да се проникне във вътрешността на империята; сред религиозния фанатизъм и опасностите на пустинята пътешествениците рискували живота си. Преоблечен като окъсан пилигрим, с дълга черна брада и отлично владеещ арабски език, един швейцарски учен-ориенталист поел през 1812 г. с керван пътя от Дамаск до Кайро. Името му било Йохан Буркхардт. Четейки внимателно Библията, той търсел ориентири в сирийската пустош. Синайските планини, изсушени от
слънцето, били безкрайни и еднообразни. Кладенците с вода били разположени на дълги разстояния. Можело ли някога да е имало живот в тази пустиня? Керванът достигнал до висока и стръмна планина. Йохан я познал – свещената планина на мюсюлманите Гарун. Но оттам според Стария завет минавал и пътят на евреите, които вървели след Мойсей от Египет в древни времена. Развълнуван, Йохан поел към една долина, наречена Вади Муса („Долината на Мойсей”), в която се намирал скален проход. Дали зад него не се намирал Синай, библейският град и скалата, разцепена от жезъла на Мойсей, от която бликнала вода? Внезапно проходът свършил и пред изследователя се разкрила вълшебна гледка. От разноцветни скали, боядисани в розово, жълто, небесно синьо и охра изплувал скален град с къщи, с портики, с улици и с храмове;
застинал, сякаш обитателите му току-що щели да се върнат. Но градът бил мъртъв. Почти всички сгради в него – и дворците, и храмовете, дори и гробниците били изсечени в скалата. Всички от монолитни скални блокове. Само фасадите на някои от тях били изсечени и обработени. Зад тях, освен малка ниша, нямало нищо. Градът приличал на древен театър, изработен сякаш на шега. Сградите не приличали само на римски. Буркхардт различил цяла улица от постройки, приличащи на египетски храмове. Други били с непозната за пътешественика архитектура. До тях се намирали и къщи, някои на два етажа, с рухнали стълби. Две сгради в града правели впечатление. Те били построени отделно. Това били малък храм и триумфална римска арка. Близо до тях се намирал внушителен амфитеатър. Слънцето залязвало и Буркхард поел обратния път. Вече не бил сигурен, че
древния град бил дело на евреите... Пътеписът на швейцарския изследовател бил публикуван в Европа след десет години. Той веднага придобил популярност и запалил интереса на европейската общественост към древните руини на мистериозния град в Сирия. Буркхардт бил последван от много пътешественици, зародил се спор за произхода и принадлежността на древното селище в пустинята. Привържениците на библейската версия поддържали становището, че градът, който римляните наричали Петра (на гръцки „Скала”) всъщност е древният еврейски град Синай, където евреите по време на извеждането си от Египет спрели да починат. Бил намерен документ, в който се посочвало, че някой си Фулчер, свещеник и придворен на краля на кръстоносците Балдуин І, бил там през 1101 г. и също твърдял, че градът е именно Синай. Спорът продължил дълго, но едва със започването на археологическите разкопки на
територията на селището се поставил края на библейската версия. Градът Петра нямал нищо общо с евреите и с Мойсей. Историята на града била следната: В началото на VІ в. пр. н. е. племето на едомитите, живеещо в Синайските планини било изместено от северните пришълци – арабското племе на набатейците. Столицата на едомитите – Села, се намирала в оазис, скрит от проход – Сик, в скалите. Набатейците я завладели и покорили племената от синайските планини. Села се превърнала в политически и икономически център на големите кервански пътища от Южна Арабия за Сирия и Ливан. Към 312 г. пр. н. е. набатейците отбили два похода на наследника на Александър Македонски – Антигон, владетел на Сирия. По-късно те били съюзници на Птолемеите в Египет, а после и на Рим. Гай Юлий Цезар се обърнал към царя на набатейците Малик с молба за изпращане на подкрепление за
египетската война. Столицата на силното арабско племе станала известна като града Петра. В началото на новата ера границата на набатейското царство достигнала до Дамаск. Но след покоряването на Сирия и Палестина от римляните дошъл часа и на Петра. През 105 г. император Траян я подчинил под властта на Римската империя. Петра, подобно на царствата Палмира и Комагена, запазила все пак автономия и служела като буфер срещу царството на партите в Азия и като отправна точка на римските легиони в източните кампании. Отличното стратегическо местоположение на Петра на кръстопътя на търговските пътища на Изтока създало условия за икономически подем. Това довело до бърз разцвет на архитектурата, строителството и градоустройството на древния набатейски град. По време на римското господство в Петра били построени
великолепни гробници на градските първенци. Продължен, но изменен бил стилът на скалните сгради – от лаконизма на Египет и Асирия до разкоша и пищността на късноримските и византийски храмове. Територията на Петра заема огромна площ. Запазени са руините на многобройни сгради, които са не само изсечени в скалата, но са построени и по традиционен начин. Главната улица, преминаваща от изток на запад през целия град, била създадена по времето на римското владичество. От двете й страни се издигала величествена колонада, западният й край достигал до голям храм, а в източната част тя завършвала с римска триумфална арка. Скалният манастир Ед Дайер в Петра е огромна сграда с широчина около 50 м. и височина над 45 м. Съдейки по кръстовете по стените, храмът известно време се е ползвал и от християнската
църква. През 131 г. градът бил посетен от император Адриан. В края на ІІ век Петра започнала да губи значението си, след като центъра на арабската търговия се изместил към близкото царство Палмира. По времето на император Александър Север сеченето на монети и строителството на монументални обществени сгради било прекратено. През І век в Петра проникнало християнството, впоследствие (по времето на Източната римска империя) тя станала епископски център. Петра била част от Византия до около 630 г., когато била завладяна от мюсюлманите. По време на Кръстоносните походи и Йерусалимското кралство градът бил покорен от крал Балдуин I и останал под контрола на кръстоносците до 1189 г. В по-късни времена Розовочервеникавият град останал непознат на западния свят в продължение на стотици години, а забележителните му, изсечени в скалите сгради
се запазили непокътнати. През последните години археолозите са разчистили главните улици на града, разкопали са олтарите и храмовете по върховете на заобикалящите селището хълмове, поставили са на място падналите колони и са подновили триумфалната арка. На 6 декември 1985 г. Петра е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на Юнеско. Понастоящем тя се намира на територията на Йордания. В наши дни градът е обявен за едно от Новите седем чудеса на света.



от нета

ПП. Още един интересен линк
http://patepis.com/?p=3785


Категория: Виртуален туризъм

• 1.1 Великата китайска стена, Китай
• 1.2 Град Петра, Йордания
• 1.3 Статуята на Христос, Рио де Жанейро, Бразилия
• 1.4 Мачу Пикчу, Куско, Перу
• 1.5 Чичен Ица, Юкатан, Мексико
• 1.6 Колизеумът, Рим, Италия
• 1.7 Тадж Махал, Агра, Индия

Подкатегория: Copy/Paste Образование
http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=aGG4vtO-lLo

Чудесна статия!

Радвам се, че ти е било интересно. Де да беше мой пътепис, Ице! Нямаше да звучи като статия по никакъв начин.
---------------

Е, може би някога...
Когато няма да има атентати никъде по света......

Мир на душите на загиналите тази вечер на бургаското летище!