Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.07.2012 10:31 - Стокхолмски синдром ( продължителни размисли в две части... по принуда )
Автор: waterway Категория: Лични дневници   
Прочетен: 903 Коментари: 0 Гласове:
7

Последна промяна: 19.07.2012 12:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
1/

„Светът е опасно място, не заради тези,
които правят злини,
а заради онези,
които само наблюдават и не правят нищо”,

Алберт Айнщайн

  Ефектът на Луцифер Изследване на трансформациите на човешката личност, подложена на зловредно влияние

""...След внимателното проучване на това, колко ужасяващо може да бъде израждането на човешката природа...""


http://www.epochtimes-bg.com/2008-03/2008-09-19_08_d.html     ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

 2/

Психологически аспекти на Стокхолмския синдром
image

 Пати Хърст ( отвлечена през 70-те години внучка на американския вестникарски магнат Рандолф Хърст, баща на „жълтата журналистика”), заложниците в Иран и Ливан, принудените да проституират, като корейските „момичета за комфорт”, служели за сексуални робини на японските войници през Втората всетовна война, битите жени, жертвите на отвличания и затворниците от нацистките концентрационни лагери-всички те са преживели необикновен стрес и бруталност. Сред оцелелите от такива травматични събития някои са демонстрирали парадоксални реакции към преживяванията си. Невероятно е, но някои от тях изпитвали симпатия и емоционално привличане към своите насилници. Този поведенчески модел е толкова необикновен, че сега се признава за предвидима, дори желателна последица от емоции и поведенчески реакции, наречени „Стокхолмски синдром”.

Терминът, „Стокхолмски синдром” се приписва на специалния агент от ФБР Конрад Хасел. Името му е взето от опита за банков обир през 1972г. в Стокхолм, при който четирима банкови служители били взети за заложници от престъпниците за период от 131 часа. Въпреки ужаса и задържането на заложниците почти 6 дни, инцидентът приключил, като трите жени заложнички целунали похитителите, а мъжът заложник се ръкувал учтиво с тях. Драмата била отразена много широко в медиите по това време и положителните реакции на „жертвите” напълно объркали световните наблюдатели.

ДЕФИНИРАНЕ НА СТОКХОЛМСКИЯ СИДНРОМ

Психолозите и прилагащите закона служители наричат Стокхолмския синдром с различни имена като „нечестив съюз”, „патологично прехвърляне” (прехвърляне или проекция към важни фигури от миналото-баща, майка- върху някоя личност от настоящето, например терапевта), „спонтанна идентификация под стрес” и  „автоматичен, вероятно несъзнателен емоционален отговор травмата да станеш жертва”.

Психиатърът Франк Окбърг от Националния институт за душевно здраве и медицинското училище в университета „Джордж Вашингтон” в САЩ, е консултант на ФБР и изтъкнат експерт върху преживяването да бъдеш жертва на тероризъм.  Доктор Окбърг смята, че синдромът се дължи на на събуждане на страховете и удоволствията от ранното детство у възрастната жена, която е тероризирана и все пак балгодарна и зависеща от своите похитители. Появата на едно или и трите следващи условия, според д-р Окбърг дефинират Стокхолмския синдром:

  1. Жертвата изпитва положителни чувства към похитителя си.
  2. Тя изпитва отрицателни чувства към властите, отговорни за нейното спасяване
  3. Положителните чувства на заложника към похитителя се определят и от последния.

 

Синдромът се подкрепя и от няколко фактора: интензивността и продължителността на преживяването, степента на зависимост от похитителя за оцеляването, психологическата зависимост на заложника от правителствените власти. Например ако инцидентът трае само около час, синдромът може и да не се развие до забележима степен. Жертвата почти винаги чувства, че е зависима от похитителя за оцеляване си и това почти винаги е така. Фактически полицията с действията си се превръща в заплаха за похитения. Много по-вероятно е обикновените граждани, намиращи се на мястото на инцидента и взети за заложници, както в Стокхолмската банка, да демонстрират Стокхолмски синдром, отколкото индивиди, официално свързани с правителството, като посланици или военни.

Развитието на този синдром, фактически увеличава шансовете на жертвата за оцеляване. Чувствителните и с клинично мислене посредници, прилагащи закона, ще направят каквото могат при ситуация със заложници, за да поощрят известни положителните емоционални връзки между заложника и похитителя. До такава степен, че на свой ред похитителят започва да изпитва загриженост към жертвата като обикновен човек с отговорности и с разтревожено семейство. По този начин шансовете на заложника да бъде освободен невредим се увеличават значително. Такова развитие на събитията отговаря на третия критерии на Окбърг за синдрома.

Въпреки че добре информираните полицаи ще окуражат развитието на такива чувства, защото са от полза за заложника, сидромът всъщност действа срещу усилията на полицията за приключване на инцидента, както е по-късно в съда. Например заради изразени положителни чувства към похитителите и вероятно някаква истинска симпатия към тяхната политическа или религиозна кауза, заложникът може да не изпълни заповедите на полицията по време на нейната атака и дори да предупреди похитителите, за да ги спаси от смърт или плен, както и да фалшифицира информация при контактите с посредниците. На процеса бивши заложници често се превръщат във враждебни на обвинението свидетели.

Действителният инцидент в шведската банка, дал името на синдрома, предлага няколко примера как похитителите и техните жертви са се свързали емоционално по време на съжителството си. През повечето време четиримата заложници и двамата похитители са стояли на трезора на банката. Трезорът бил 14 м дълъг и 2.5 м широк. Макар и вентилиран той оказвал подтискащо влияние върху шестимата обитатели. Заложничката Елизабет Олгрен се оплакала от клаустрофобия в трезора. Когато крадецът Ян-Ерик Олсон поставил въже около врата й като кучешка каишка и й позволил да направи няколко крачки, тя по-късно съобщила колко свободна сечувствала и колко „добър” бил Олсон към нея. В друг момент Елизабет била отвързана и й позволили да отиде до банят с друга заложничка без никой да ги надзирава. Те почти достигнали до полицаите в банката и били само на няколко крачки от свободата. Въпреки това те не се възползвали от възможността и се върнали към затворничеството си.

Може би най- гротескният аспект в поведението на жертвите заложници се проявява, когато те имат безопасна и сигурна възможност да избягат и все пак не го правят. Тази възможност се появила сравнително рано при обсадата на банката. Често обвиняват битите съпруги, че глупаво остават при биещите съпрузи, когато са имали многбройни възможности да избягат или да потърсят помощ. Психолозите добре съзнават защо на тези жени им е трудно просто да се оттеглят от ситуацията.

Един от най-изтъкнатите авторитети върху психологическите ефекти от положението на заложника е доктор Крис Хачър. Той описал 16 техники на принуда, които могат да се използват за радикална промяна на поведението, възгледите и ценностните системи на някоя личност.

  1. Първата стъпка е внезапно, неочаквано отвличане, последвано от изолация, колкото е възможно по-скоро. „Отказвай да отговаряш на въпроси, постави ги в подобна на килия обстановка, съблечи дрехите им и започни унижения и деградация.” Една подобна на килия обстановка, стимулира чувството, че най-лошите страхове на човека са се сбъднали и повдига нивото на страха и тревогата. Събличането на дрехите засилва чувството на уязвимост.
  2. Втората стъпка при пречупването на някого е да бъде той физически или сексуално малтретиран, да с епокаже неговата уязвимост и да бъде шикоран. „ С други думи, жертвата не само е била лишена от дрехите си и поставена във физически уязвима позиция, но и ще я биеш с камшик или малтретираш по някакъв друг начин, особено със сексуално манипулиране, за да й покажеш колко много е уязвима в действителност.”
  3. Трета стъпка е изключително важна и това е да премахнеш нормалната смяна на деня и нощта. Всички ние, биологично и психически сме свикнали с тази последователност и това е било добре документирано в различни видове научни литература. Когато я премахнеш, като поставиш някого в постоянно осветена или постоянно тъман среда, това е много дезориентиращи и представлява стандартна част от приложената техника.
  4. Да контролираш уринирането, дефекацията, менструацията и да присъстваш, когато тези дейности се извършват. Основното, което искаш да постигнеш тук е да унищожиш чувството на личността за уединение.
  5. Да контролираш и редуцираш храната и водата. Ако не получиш тази храна и вода-ще умреш. Така от една страна те могат да те измъчват и да не ти позволяват да си отидеш, но от друга ти носят храна и вода. Това помага да се направи пленника зависим от похитителя.
  6. Да се наказва без очевидна причина. Отначало пленникът се опитва да открие някаква логика в постоянните побои, но след като не открива такава, по някое време просто трябва да приеме, че наказанията ще се случват безпричинно.
  7. Да се изисква от жертвата постонно да иска разрешение за всяко нещо или за всяко поведение. Това включва искане на разрешение да се поеме поднос с храна. Представлява тип тренировъчна процедура.
  8. Да се установи модел на сексуално и физическо малтретиране. Това показва на личността какъв ще бъде от сега нататък новият й живот. Представлява начин да се накара личността да осъзнае, че нещата са се променили безвъзвратно.
  9. Да продължиш да изолираш личността. Похитителят сега се е превърнал в източник на храна, вода, а също и на човешки контакт. Това е важно-информация, както и болка. Всички ние сме гладни за информация хора. Ако ни поставят в ограничена среда, без вестници, списания и телевизия, това е наистина приятно за кратко време, но ако се случи да си напълно откъснат и седмиците отминават, всички ние започваме да изпитваме малко глад за информация.
  10. Да преставиш цел или модел за бъдещо поведение-модел как да угодиш на похитителя
  11. Да заплашиш семейството и роднините с подобна съдба.
  12. Да заплашиш пленника с продажба на още по-лош господар
  13. Да продължиш да биеш и измъчваш пленника през нередовни интервали
  14. Да позволиш без причина малки привилегии, правейки така пленника по-объркан и по-отстъпчив
  15. Да получиш по-нататъшни признания и подписани документи, оставяйки пленника да ти предоставя все повече контрол в писмена форма
  16. Да се вмъкнат нови поведенчески цели.

 


ПСИХОАНАЛИЧИНА ТЕОРИЯ

Психоаналитичното обяснение на Стокхолмския синдром включва три главни компонента:

  1. Ценността за оцеляването на „идентификацията с агресора”, която служи за предпазване на Егото, т.е. заложникът се идентифицира с похитителя така както дете се идентифицира с родителя от същия пол. По време на Едиповия период съществува съперничество за любовта на родителя от другия пол и родителят от същия пол представлява една агресивна заплаха. Идентификацията на детето с могъщия родител предизвиква чувство за безопасност и сигурност. Заплахата при ситуация със заложници вероятно напомня страховете от кастрация при дилемата на Едип.
  2. Реинсталирането на изключителната зависимост от детството, която е един вид психологически инфантилизъм.
  3. Ролите на защитните механизми- рационализация, редукция на вината и „обратна идентификация”.

 

Любезността с похитителите е опит за оцеляване и психологически заложниците трябва да обяснят собственото си поведение. Затова те рационализират, че похитителите не са толкова лоши и може просто да са погрешно разбрани. След като са сътрудничели и симпатизирали на своите похитители и може би дори лъгали пред полицията, заложниците са склонни да изпитват голяма вина.

Тези два механизма позволяват на жертвата да се идентифицира с похитителя. Третият механизъм позволява на похитителите, може би от благодарност за сътрудничеството и подкрепата на заложниците, да развият симпатия  към последните. Смята се, че похитителите имат подсъзнателен копнеж да бъдат обичани и уважавани.

Както един авторитет от ФБР върху синдрома- Томас Стренц, смята че това дори не изисква положителни действия от страна на похитителите спрямо заложниците. Просто липсата на отрицателни преживявания е достатъчно, за да се получи. Дори ако са наранени, някои жертви с готовност рационализират, че увредите им са случайни или някак необходими или дори резултат на някаква тяхна собствена грешка.

Психолозите Ди Греъм, Една Роулингс и Нели Римини са посочили 6 прилики между заложниците и битите жени в контекста на Стокхолмския синдром. Например:

  • Насилниците и при двата случая са обикновено мъже
  • Стратегиите, използвани от насилниците, са паралелни: изолиране на жертвите както физически, така и психически, създаване чувства на безпомощност и тотална зависимост, подсилване на контрола чрез заплахи и истинско насилие и доминиране чрез сексуално малтретиране
  • Жените и заложниците са символичните мишени на цялата група, към която принадлежат. Например всички жени или всички членове на отделна политическа или религиозна група.
  • Необходимо е да се възприемат стратегии на подчинение, за да се угоди на доминиращата сила и да се използват защитни механизми като отхвърляне, рационализация и самообвинение, за да се помогне за собственото оцеляване
  • Както битите жени, така и заложниците развиват контрапродуцтивни реакции като отхвърляне на собствения ужас и гняв, смятане на насилниците за всемогъщи и демонстриране реакции на силна тревога и физически стрес
  • И при двата случая успешният изход се дефинира като оцеляване.

 

 

ПОВЕДЕНЧЕСКА ТЕОРИЯ

От поведенческа гледна точка е ясно, че похитителите контролират най-мощните подкрепления за заложниците: храна, въздух, вода и тяхното по-нататъшно оцеляване. Това са биологични подкрепления и следователно от жизнена важност. Заложниците ще демонстрират всякакво поведение, което ще им осигури тези подкрепления. Такива поведения включват обикновено сътрудничество, раболепие, възхвали, симпатия и други форми на съгласие с това, което се преценява като желано от похитителите.

Поведенческата перспектива също съвпада с теорията, че щом веднъж са практикувани и се наложат определени поведения (например положителни действия спрямо похитителите), ще последват съответните положителни отношения и емоции. Учението чрез асоциация е голяма възможност за придобиването на нови и, може би, иначе непредвидими възгледи.

Защо заложниците изглежда чувстват симаптия към престъпниците или биячите, които ги държат в плен? Поведенческият възглед не разчита на концепцията за „подсъзнателното”, за да обясни този феномен. Вместо това той го обяснява с притежанието и контрола от страна на похитителите на подкрепленията. Тези подкрепления са ключовете към оцеляването и наистина са много могъща награда.

Много преди обсадата в Стокхолм през 1973г., Макиавели
очевидно е съзнавал действащите психологически фактори при такава ситуация, когато отбелязал през 1513г:  „Мъжете, когато получават добро оттам, откъдето са очаквали зло, се чувстват по-задължени към техния благодетел” -???


 

Мир на невинните загинали души

ПП Категория - "...И политика..."






 



 





Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: waterway
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2015602
Постинги: 1596
Коментари: 2110
Гласове: 12000
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031