„В своята работа често виждам хора, борещи се безуспешно да превъзмогнат това, което те вярват, че е тяхната човешка слабост. Но при по-голямата част от тях това, което те вярват, че са техните слабости, се оказват сферите на най-голямата им духовна сила.“

този и всички по-долу цитати са от книгата на Майкъл Тамура „Отговорът си ти“с. 66

За да стане ясен  този парадоксален принцип, визионерът, човекът, който може да чете енергийно човешката душа и да вижда нейната цел в този човешки живот – Майкъл Тамура, дава примери от своята практика:

• Жена, която многократно се проваля в своите бракове. Виждайки със своите сетива целта на тази жена в този живот Тамура разбира, че нейното най-голямо умение е в лекуването на взаимоотношенията, но това не се случва, защото тя е напълно неосъзната за своята дарба. Вместо това тя се опитва да накара брака си да проработи, женейки се за хора, които би трябвало да бъдат нейни пациенти и ученици, а не нейни партньори.
• Друга жена, чиято основна цел Тамура вижда в това да изразява своята съзидателност, да бъде на сцената, обръщайки се към големи групи от хора. „Въпреки това, несъзнавайки целта на своята съзидателна сила, тя я е съсредоточила върху опитите си да обича и да направи един човек щастлив. Въпреки добрите си намерения, нейната енергия го съкрушава и тя го отблъсква от себе си.„
• Мъж, чийто основен потенциал е свободата и независимостта и да помага и на другите хора да бъдат свободни. Вместо това е постоянно критикуван от хората за непокорния си характер, за това, че не е добре да живее сам, че е твърде бунтарски настроен и дори антисоциален.

Това са три примера със съдби на хора, чиято слабост всъщност е израз на неосъзнатата им духовна сила и цел на живота им. Серията провали в брака на първата жена са негативният израз на нейната сила да помага на хората с проблеми във взаимоотношенията. Огромната съзидателност на втората жена, която може да повлияе върху съзнанието на огромни групи от хора, но вместо това е насочена към това да направи щастлив само един човек, поражда точно обратното на това, което тя иска – отблъскване от този човек. Мъжът, чийто основен потенциал е свободата, има трудности във взаимоотношенията с хората, защото това, което той се опитва да им каже, те не разбират изцяло. Проблемът на тези хора е не в това, че не са разбрани от хората край тях – големият им проблем е, че те не разбират сами себе си. Не разбират къде е най-големият им духовен потенциал, защото никога съзнателно не са се свързали с целта на живота си.

А между слабостта и силата лежи не само тънката нишка на осъзнаването за духовния им потенциал, това, което определя дали ще го изразят в позитивни или негативни форми е и  липсата на знание как точно да го въплътят в човешко тяло. Ще поясня още малко за какво става дума от тази много интересна книга на Майкъл Тамура:

„Можете да бъдете високо еволюирала душа, но докато напълно не се въплътите в сегашното си тяло, сте повече като тинейджър, който знае всичко, но все още не го е изживял. Знаете теорията, но не сте я изпробвали в действителност. Виждам много души, които са еволюирали души с висока степен на просветление и се борят да изживяват своето духовно знание в човешките взаимоотношения… За повечето хора, търсещи духовно израстване, тяхното душевно съзнание е по-развито от това на тяло-ума им. Добрите новини в този случай обаче са, че тъй като вече имате осъзнаването и умението, развити в духа, просто трябва да се научите да ги вплитате в своето тяло“. с. 65

Това е едно интересно обръщане на широко разпространената гледна точка, според която трябва да се стремим към духовно развитие като все повече се освобождаваме от доминирането на ума и тялото.  Според М. Тамура, много същности нямат проблем с духовното си развитие – техният истински проблем е да въплътят духовното знание, което носят в себе си, в човешки форми. Там е голямата трудност за тях – в човешкото, а не в духовното. В примера с мъжа, чиято най-голяма сила е свободата, това изглежда така:

„Един от трудните уроци за този млад мъж като душа и водач е да изучи човечността на страха и нуждата на хората от комфорт и сигурност и да разбере, че дори той да се е отърсил от тези страхове и нужди, тези около него не са. Ако той се научи да подхожда към тези човешки черти с по-голямо разбиране и превърне своята любов към свободата в приложим инструмент за обучение, за да вдъхновява повишена осъзнатост във всички, тогава той ще може да продължи с духовните си цели.“ с. 67

Тук става дума не този мъж да развива чувството си на свобода – става дума той да намери формите, в които това, което той вече знае на едно духовно ниво, да бъде споделено с останалите хора. Става дума не за учене на уроци по развитие на духовни качества – става дума за учене на уроци по споделяне на тези духовни качества. Става дума за уроци по човешкост – и човечност. За да бъдат те научени, е необходимо човек като начало да е наясно с основното предизвикателство на това да си човек – въплъщаването в тяло и осъзнаването на всичко, което е свързано с това:

„Едно от предизвикателствата пред пълното въплъщаване като човешко същество е да се научите да ги използвате правилно в своите човешки взаимоотношения. А първото човешко взаимоотношение, с което трябва да се научите да се справяте, е това с вашето собствено тяло. Избягването на човешките слабости и опитите да извисите тялото, като отричате неговите ограничения, в крайна сметка няма да проработи… За да се въплътите напълно  като човешко същество, първо потърсете това, което вече знаете и имате в себе си, и практикувайте това, което откриете в живота си, вместо да се оглеждате за това, което не знаете или нямате“. с. 68

Оказва се, че според Майкъл Тамура, не одухотворяването, а „очовечаването“ е основното предизвикателство пред голяма част от духовно търсещите. Вероятно има доста хора, които трябва да извървят обратния процес, но за духовно търсещите изглежда, че по-голямото предизвикателство е в очовечаването. Аз съм склонна да се съглася с него, защото виждам как изглежда този принцип в живота. Този вид хора са твърде перфекционистични, твърде идеалистични и устремени към светлата част на живота (и съответно, отхвърлящи тъмната), прекалено съвестни и склонни към чувство за вина в области, които не са в тяхната зона на отговорност. Тъй като страдат от грубостта и несъвършенството на заобикалящия ги свят и копнеят за нещо, което не е от този свят, те са склонни да бягат в духовни практики и още по-силно да се самообвиняват за своите слабости или провали. Именно на тях Тамура казва, че е добре да направят нещо друго – да признаят, че и те са хора, че нищо човешко не им е чуждо и да потърсят също толкова човешките форми за изразяване на тяхната духовна сила в света. Силата идва с очовечаването. След това това същото, което сме възприемали като най-голяма своя слабост, се превръща в най-голямата ни сила.

Къде смятате, че е вашата най-голяма слабост? Как е за вас да потърсите именно под нея гърненцето със скритото съкровище?"

 Link
http://espirited.com/%D0%BA%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D0%B5-%D0%B2%D0%B0%D1%88%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%B4%D1%83%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B0/