Постинг
06.02.2013 18:39 -
2/ За симетрията на нещата (*Снимката)
Лицето й беше като на светица. Гледаше ме от снимката. Очите й се усмихваха. Бях виждала тази усмивка на нейни снимки, които ми беше показвал. Единствената жена в живота ти.
Опитвах се да разбера дали е щастлива. Вглеждах се в осветените от светкавицата на фотографа зеници. Миловидността й се разстилаше по снимката и воалът на заблудата беше толкова плътен, че можеше да заблуди дори и мен.
Знаех истината.
Твоята истина.
Онази истина, която ми беше разказал.
Онази истина, която те беше прогонила.
Не я разбирах.
Знаех истината.
Нейната истина.
Онази, която я караше да казва "моите съкровища".
Сякаш ти никога не си бил участник в събитията по тяхното създаване и отглеждане.
Не я разбирах.
Знаех истината.
Тяхната истина. Истината на твоите добре обучени деца.
Те никога не прощаваха.
Не я разбирах.
Следващ постинг
Предишен постинг
Това пък какво беше?
цитирайdjani написа:
Това пък какво беше?
Трябва ли всичко да е нещо за всички винаги, Джани?
3.
casus -
"Трябва ли всичко да е нещо за всички винаги...?"
08.02.2013 16:35
08.02.2013 16:35
НЕ!!!
цитирайcasus написа:
НЕ!!!
Дори на някои не е нужно да се крещи, нали, Казус?
-----------
Всяка категоричност води нещата за всички до...нови истини.
Според мен.
Търсене
За този блог
Гласове: 12000
Блогрол
1. В обетована тишина
2. несбъднатите
3. дъждовни
4. стъпки
5. не_деля
6. Ролите в театъра
7. Пет травми - 1
8. Пет травми - 2
9. Пет травми - 3
10. Пет травми - 4
11. Пет травми - 5
12. Пет травми - 6
13. Пет травми - 7
14. Възрасти на душата
15. Не ме връщай
16. Импровизацията_ми
17. Един градски залез
18. .
2. несбъднатите
3. дъждовни
4. стъпки
5. не_деля
6. Ролите в театъра
7. Пет травми - 1
8. Пет травми - 2
9. Пет травми - 3
10. Пет травми - 4
11. Пет травми - 5
12. Пет травми - 6
13. Пет травми - 7
14. Възрасти на душата
15. Не ме връщай
16. Импровизацията_ми
17. Един градски залез
18. .
