Отделният човек, намиращ се в антропософското движение, долавя нещо от особеното кармично положение, което поражда стремежа на човека към антропософските въпроси. Трябва да си признаем, че в обикновените условия на живота човекът долавя малко от своята карма и че той застава в живота така, сякаш нещата, които за него се превръщат в преживявания, стават по случайност. Малко се обръща внимание, че в това, което ни среща в земния живот от раждането до смъртта има съдбовно-кармически взаимовръзки. А когато му се обърне внимание, тогава хората веднага вярват, че в него се изразява нещо фаталистично – изразява се нещо, което поставя под въпрос човешката свобода и други подобни.

Аз често съм говорил за това, че именно дълбокото вникване в кармическите връзки поставя в истинска светлина същността на свободата. И когато по-точно обгърнем с поглед кармическите връзки, ние не трябва да се страхуваме, че с това бихме могли да изгубим безпристрастното проникване в същността на човешката свобода. Описах нещата, които са свързани както с миналите земни съществувания на онези, които влизат в общността на архангел Михаил, така и с живота между смъртта и едно ново раждане. От това вие виждате, че при такива хора, т.е. всъщност при всички вас, кармически става дума за това, че духовното играе голяма, много важна роля в цялото вътрешно устройство на душата. (Описанието е дадено в предходните две лекции, извадки от които можете да прочетете в края на текста – бел. Стопанина)

В днешната материалистична епоха един човек, който изхожда от всичките отношения на възпитанието и на живота, може всъщност да дойде честно до антропософията само благодарение на това, че в себе си той има кармически импулс, който го тласка към духовното – иначе неговото идване е нечестно. Този кармически импулс е сбор от всичко онова, което преди слизането в този земен живот е било изпитано така, както го описах (в предходните лекции – бел. Стопанина).  Но фактът, че човекът е така силно свързан с духовни импулси, които действат направо върху неговата душа, това го довежда дотам, че при слизането от духовния във физическия свят той се потпя по-малко интензивно във външното тяло, отколкото това става при другите хора.

Можем да обобщим: На всички онези, което се вживяват по описания начин в течението на арх. Михаил, им беше поставена целта да влязат във физическото тяло с известна резервираност. И това лежи напълно в основата на кармата на антропософските души.

При онези, които днес се вслушват във вътрешния подтик, но се държат съвсем съзнателно и страхливо настрана от антропософското учение, при тях навсякъде намираме, че те здраво са заседнали във физическото тяло. При тези, които днес се обръщат към онзи духовен живот, който антропософията иска да даде, ние намираме, че астралното тяло и азовата организация са по-слабо свързани с физическия и етерен организъм. Това обаче означава, че човекът ще се справя по-трудно с живота, просто поради това, че има да избира между повече възможности, отколкото други, защото той лесно израства от това, в което другите се врастват.

Помислете само: Колко често някои хора днес са онова, което са станали чрез външните условия на живота. Всъщност, бихме могли да кажем, че без съмнение такива хора принадлежат към тези отношения. Виждаме един чиновник, търговски съветник, ръководител на строежи, фабрикант и т.н. Те са това, което са, с абсолютна самопонятност. Несъмнено между тях също се случва някой да каже: „Изглежда, че съм бил роден за нещо по-добро, или поне за нещо друго.“ Но който казва това, той не го мисли сериозно. Сравнете го с безкрайните трудности, които се изпречват пред онези, които са тласкани от вътрешен стремеж към духовността на антропософията. Може би това никъде не се проявява така очебийно, както при най-младите хора.

Виждате ли, ако вземем именно по-възрастните ученици на Валдорфското училище – онези, които се намират в по-горните класове – ние намираме както при момчетата, така и при момичетата, че те бързо напредват по пътя на тяхното духовно-душевно развитие. Но поради самото това обстоятелство на тези младежи не им е по-лесно, а напротив – на тях им е много по-трудно, защото става по-сложно вътрешното овладяване на живота. Възможностите се разширяват, стават по-големи. И докато иначе в обикновения ход на живота днес съвсем не е сложно – ако не броим известни изключения – за възпитателите и учителите на подрастващото поколение да намерят средства и пътища, за да дадат правилен съвет, даването на такъв съвет се затруднява именно тогава, когато се съдейства за напредъка на децата във Валдорфското училище. Защото напред изпъква общочовешкото и защото далечината на кръгозора, който се усвоява, поставя пред очите на душата по-голям брой възможности.

Ето защо за учителите във Валдорфското училище, след като кармата ги е довела до тази професия, е необходимо от тяхна страна да усвоят широк кръгозор, обширно познание на света, ширина на чувстването на света, далновидност. Всички педагогически правила и подробности са много по-маловажни на това място в сравнение с далновидността. И можем вече да кажем: При нещо подобно като кармата на един такъв учител отново се показва, как се откриват много повече възможности, отколкото иначе. Такъв един младеж или дете не поставя на учителя определени, а разнообразни, на всички посоки диференцирани загадки. За всичко, което съществува като кармически предпоставки, които тласкат към антропософията, най-добре можем да предизвикаме едно разбиране, когато не говорим педантично очертано, а когато повече загатваме такива неща и повече охарактеризираме атмосферата, в която живеят и се развиват антропософите.

Всичко това обаче налага необходимостта антропософът да обърне внимание на едно предварително условие – на една особено силно развита при него предпоставка в неговата карма. Могат да бъдат изнесени най-различни неща и ние ще изнесем още разнообразни неща върху причините, поради които един или друг характер, един или друг темперамент, е тласкан към антропософията от онези събития на духовния свят, които аз описах. Обаче всички тези подтици, които тласкат отделните антропософи към антропософията, имат нещо като един насрещен образ, като една противоположност, който е по-силно начертан от мировия дух, отколкото е случаят при другите хора.

Всичко това, което съществува като множество възможности по отношение на най-разнообразните неща в живота, изисква от антропософите инициатива – вътрешна инициатива на душевния живот. И ние трябва да се запознаем с това, че за антропософа важи следното изречение, което той трябва да си каже: „Щом чрез моята карма веднъж съм станал антропософ, тогава онова, което ме е тласнало към антропософията, изисква аз да обърна внимание на това, как в моята душа – повече или по-малко задълбочено – се явява необходимостта да проявя в живота душевна инициатива, да мога да започна нещо от най-дълбоката вътрешност на моето същество, да мога да преценя нещо, да мога да реша нещо.“

Това всъщност е написано в кармата на всеки един антропософ: „Стани човек с инициатива и виж, че когато, поради препятствия на твоето тяло или поради пречки, които иначе се изправят пред тебе, не можеш с инициативата да намериш центъра на твоето същество, как всъщност страданията и радостите при теб всъщност зависят от това намиране или не намиране на личната инициатива.“ Това е нещо, което е написано със златни букви и би трябвало да стои пред душата на антропософа. В неговата карма е вложена инициатива и много от това, което го среща в живота, зависи от обстоятелството, доколко той волево може да осъзнае тази инициатива.

Детайл от „Архангел Михаил поучава Жана Д’Арк“,
картина на Еужен Тирион от ок. 1876 г.

Помислете, че с това всъщност е казано извънредно много. Днес има редица неща, които заблуждават извънредно много по отношение на всичко това, което може да направлява и да ръководи съждението. А без ясна преценка относно отношенията на живота инициативата не се разгръща от основите на душата. Но кое именно днес ни довежда до една ясна преценка на живота?

Мили приятели, нека обгърнем с поглед една от най-важните характерни черти на нашето време и нека си отговорим на въпроса, как можем да стигнем до определена яснота по отношение на една от най-важните характерни черти на съвременния живот. Вие ще видите, че при това, което днес ще кажа, става дума за нещо подобно на яйцето на Колумб. При яйцето на Колумб на някого трябва да му дойде на ум да го постави така, че то да стои изправено. И при това, за което сега ще говоря, става дума, ме на някого трябва да му дойде на ум, да му хрумне.

Ние живеем в епохата на материализма. Това, което съдбовно се случва около нас и вътре в нас, от една страна, стои под знака на материализма, а от друга страна – в знака на застъпения навсякъде днес интелектуализъм. Вчера аз охарактеризирах този интелектуализъм при журналистите и при стремежа да се обсъждат работите на света навсякъде в народни събрания. Трябва да осъзнаем колко силно днес човекът стои под влиянието на тези две актуални течения. Защото почти е невъзможно човек да избегне тези настоящи течения – на интелектуализма и на материализма – както е невъзможно да не се намокри, ако няма чадър, а навън вали. Това е навсякъде около нас.

Следователно помислете само: Ние просто можем да не знаем определени неща, които трябва да знаем, ако не ги прочетем във вестника; ние не можем да научим определени неща, които трябва да научим, ако не ги учим в смисъла на материализма. Как някой днес може да стане лекар, ако не иска «да консумира» материализма! Той не може другояче, освен да приеме материализма; разбира се, че трябва да стори това. И ако не иска да приеме материализма, той не може да бъде действителен лекар в смисъла на днешното време. Следователно ние сме постоянно изложени на това течение. Но това действа необикновено силно в кармата.

Обаче всичко това е създадено като че да подкопае инициативата в душите! Всяко народно събрание, в което човек отива, като народно събрание има само една цел – да подкопае инициативата на отделните хора, с изключение на онези, които говорят или са ръководители. Всеки вестник може да изпълни своята задача само тогава, когато създава «настроение», следователно когато подкопава инициативата на отделния човек.

Ние трябва да насочим поглед върху тези неща и трябва да осъзнаем, че всъщност това, което човекът има като свое обикновено съзнание, е една много малка стаичка. Всичко, което около човека става по начина, който описах, има огромно влияние върху подсъзнанието. И в крайна сметка не ни остава нищо друго, ако мога така да се изразя, освен хора да бъдем и съвременници. Някои вярват, че в дадена епоха човек би могъл да бъде «само човек», но това води до гибел. Ние трябва да бъдем и съвременници. Лошо е, когато човек не е нищо друго, освен съвременник, но все пак той трябва да бъде и съвременник; това означава, че трябва да имаме чувство за това, което става във времето.

Но без съмнение някои антропософски души са изтръгнати от едно живо чувство за това, което е във времето, като приятно искат да плуват извън времето. В това отношение човек може да има най-странните изживявания в разговори с антропософи. Те знаят например много добре кой е бил Ликург, но понякога могат да проявят такова непознаване на съвременниците, което е просто трогателно. Това се дължи именно на факта, че – понеже заложбата за инициативата е налице – човекът, който има именно такава заложба и е поставен така чрез неговата карма в живота, всъщност постоянно е – простете за израза – като една пчела, която има жило, но се страхува да жили в съответния момент.

Инициативата е жилото; но човекът се страхува да жили. Той се страхува именно да боде в ариманическото. Той не се страхува, че чрез това ариманическото естество ще бъде някак си увредено, а се страхува, че жилото убожда и се връща обратно и тогава може да се забоде в неговото тяло.

Приблизително така е устроен страхът. И така инициативата остава непроявена поради един общ страх от живота. Ние трябва да прозрем тези неща. Когато по този начин навсякъде теоретически и практически се сблъскваме с материализма и материализмът е мощен, ние сме затруднени в нашата инициатива. И ако един антропософ има чувство за това, той навсякъде бива отклоняван и отблъснат чрез практическия и теоретическия материализъм даже до най-силните импулси на неговата воля. Обаче това оформя кармата по един особен начин. И ако наблюдавате добре себе си, относно това вие ще изпитвате нещо във вашия живот от сутрин до вечер. И от това следва да се породи общото чувство: „Как теоретически и практически мога да докажа на материализма неговата погрешност?“

Този е стремежът, който съществува у много антропософски души – по някакъв начин да докажат погрешността на материализма. Тази е загадката на живота, която е дадена на мнозина от нас теоретически и практически: Как можем да докажем на материализма неговата погрешност?

Някой, който е минал през училище, станал е учен – примери има достатъчно много в Антропософското общество – когато се пробуди антропософски, чувства извънредно голям стремеж да опровергае материализма, да води борба против материализма, да каже всичко възможно против материализма. Той започва да води борба против материализма, да го опровергава, вярва може би именно чрез това, че стои истински в течението на арх. Михаил. Най-често това не се удава и може да се каже, че онези неща, които се казват против материализма, се казват много често от една добра воля, но те всъщност не успяват. Те не правят никакво впечатление върху онези, които са материалисти в теоретическо и в практическо отношение. Защо е така? Това именно е, което възпрепятства яснотата на преценките.

Антропософът застава така и за да не остане неговата инициатива непроявена, иска да е наясно с това, което идва срещу него като материализъм. Той иска навсякъде да намери погрешността на материализма и по правило не намира много нещо. Той вярва, че опровергава материализма, но материализмът винаги отново се изправя. На какво се дължи това? Сега идва именно това, което, бих искал да кажа, е яйцето на Колумб. На какво се дължи това, мои мили приятели?

Виждате ли, то се дължи на това, че материализмът е верен – нещо, което аз често пъти съм казвал. Материализмът не е погрешен, а има право. Това е причината. И антропософът трябва да се научи по един особен начин, че материализмът има право. Той трябва да научи това именно по този начин: Материализмът има право, но той важи само за физическото тяло. Другите хора, които са материалисти, познават само физическото тяло, или поне вярват, че го познават. Тази е грешката. Грешката не лежи в самия материализъм.

Когато човек се запознава с анатомията, физиологията или с практическия живот по материалистичен начин, той се научава да познава истината, но тази истина важи само за физическото естество. И това признание трябва да бъде направено от най-дълбоката вътрешност на човешкото същество – че материализмът има право в неговата област и че блестящата страна на новото време е, че е намерена истината в областта на материализма. Но въпросът има неговата практическа страна, неговата практическа кармична страна.

В кармата на антропософа може да се случи така, че той да дойде до чувството: „Аз живея с такива хора, с които дори кармата ме е събрала. Аз живея заедно с хора, които познават само материализма, които знаят истината само за физическия живот. Те не идват при антропософията, защото са заблудени от правилността на това, което знаят.“

Днес ние живеем в епохата на Михаил с души, в които се намира изтръгналата се от властта на Михаил интелектуалност. Когато самият Михаил управляваше космическата интелигентност, нещата се представяха различно. Тогава космическата интелигентност постоянно изтръгваше душата от това, което съществуваше като материализъм. Естествено и в други епохи е имало материалисти, но не както в нашата епоха. В други епохи, когато някой беше материалист, беше всаден с неговия Аз и с неговото астрално тяло в неговото физическо и етерно тяло и чувствуваше своето физическо тяло. Обаче това, което Михаил управляваше като космическа интелигентност, отново откъсваше душата от това физическо тяло.

Днес ние живеем до хора, свързани сме често пъти кармически с тях, в които положението е следното: Те имат физическото тяло; но понеже космическата интелигентност е отпаднала от властта на Михаил и така да се каже, живее лично, индивидуално в човека, Азът, цялото духовно-душевно същество на човека остава вътре във физическото тяло. Те стоят до нас, като тяхното духовно-душевно същество е дълбоко потопено в тяхното физическо тяло. Така ние трябва да гледаме на това съобразно истината, когато стоим до недуховни хора. И това стоене до недуховни хора не трябва да предизвиква само симпатия и антипатия в обикновения смисъл, но то трябва да има в себе си нещо потресаващо. И то може да има в себе си нещо потресаващо, мили приятели!

Ние биваме разтърсени, когато насочим поглед върху онези материалисти, които често пъти са високо надарени, които от определени инстинкти също могат да имат много добри подтици, но не могат да дойдат до духовното. Ние долавяме потресаващото тогава, когато обгърнем с поглед именно големите дарби, благородните човешки качества при материалистите. Защото не може и да става дума, че онзи, който днес във времето на великите решения не може да намери път до духовното, не уврежда своя душевен живот в следващото въплъщение. Той получава такова увреждане.

И всъщност – наред с това явление, че благодарение на тяхната карма днес определен брой хора имат стремеж към духовното, а други не могат да достигнат до това духовно – при гледането на това противоречие ние би трябвало да намерим в кармическия съвместен живот с такива хора, каквито аз охарактеризирах, нещо дълбоко разтърсващо, нещо дълбоко вълнуващо нашата душа. Само тогава ще разберем нашата карма, иначе не. Защото ако вземем всичко това, което казах върху Михаилизма, ако мога да го нарека така, ние ще открием, че «михаелитите» са обхванати в душата си от една сила, която от духовното иска да действа в целия човек, чак във физическото тяло на човека.

Вчера аз охарактеризирах това, като казах, че тези хора събличат расовото естество, онова, което от природното съществуване предава на човека един отпечатък, така че той е този или онзи човек. И когато човекът в тази земна инкарнация, в която той тук сега става антропософ, бива обхванат от духовното, той бива подготвен да съществува не вече според такива външни признаци, а такъв, какъвто е в неговото сегашно въплъщение. Някога при този човек – нека съзнаваме това с всичката скромност – духът ще покаже как може да създава физиономия, да създава формата на човека. Това никога не е било в мировата история. (Предполагам, че тук Щайнер говори за следващата коренна раса – Шестата или светещата. Бел. Стопанина)

Досега хората са изграждали физиономията си от силите, които лежат в основите на техните народи, от физическото. И днес още от физиономиите на хората, особено когато са млади, когато лицата още не са набраздени от грижите на живота или от радостите и възторга, от божествената страна на живота, бихме могли да кажем, откъде произхождат те. Някога ще има хора, по физиономията на които ще можем да кажем какви са били те в тяхното минало въплъщение, когато са се домогвали до духовното. Тогава до тях ще стоят другите – и какво ще означава тогава кармата? Тогава кармата ще е смъкнала кармическите сродства, кармическите афинитети.

В това отношение онзи, който взема живота сериозно, ще ви каже: „Човекът кармически беше свързан с мнозина или още е свързан с такива, които не могат да влязат в духовното. И може би наред с известно сродство на живота той ще чувства една дълбока отчужденост, напълно оправдано ще чувства една такава дълбока отчужденост. Кармическата връзка, която иначе съществува в живота, отпада, тя изчезва. И между човек, който стои вън в полето на материализма, и човек, който стои в полето на спиритуализма, вече не остава нищо кармично.“

Остава това като че ли материалистът особено внимателно трябва да наблюдава другия. И ние можем да насочим нашия поглед към едно време в бъдещето, когато онези, които в течение на 20-то столетие ще навлязат все повече и повече в духовното, ще стоят наред с други, които в минали земни съществувания са живели кармически свързани с тях. В това бъдеще все по-малко ще се проявяват кармическите афинитети, кармическите родства; обаче онова, което ще е останало от кармическите сродства, ще бъде това, че стоящите в полето на материализма ще трябва да гледат тези стоящи в полето на духовността. В бъдеще днешните материалисти ще гледат към днешните духовни хора. Това ще остане от кармата.

Това отново е един потресаващ факт, мили приятели. И защо ще бъде така? О, това е вложено в един мъдър божествен миров план. Чрез какво днес материалистите се оставят да им бъде доказано нещо? Чрез това, че те го имат пред очите си, чрез това, че могат да го напипат с ръцете си. Стоящите в полето на материализма ще виждат с очите си, ще могат да напипват с ръцете си онези, с които по-рано са били кармически свързани, по тяхната физиономия, по израза на цялото им същество. Защото тогава духът ще бъде една сила, която създава физиономията. Така ще бъде доказано за очите, ще бъде доказано на самия човек, как духът е нещо, творящо в света. И към кармата на антропософите ще принадлежи, че те ще могат да демонстрират пред онези, които днес стоят в полето на материализма, че има дух, както и че духът се доказва на самия човек чрез решенията на боговете.

Обаче за да се стигне дотам, е необходимо да не заставаме срещу интелектуализма с една неясна, мъглива дейност, да не излизаме без чадър. Искам да кажа, че сега ние сме изложени на това, което аз нарекох две течения – произнасянето на речи и писателството. Аз казах, че както човек се намокря, когато излиза без дъждобран на дъжда, това важи за влиянията между хората. В «най-нежната младежка възраст», когато сме станали на 20 до 24 години, ние трябва да изучаваме в материалистичните книги онова, което е необходимо. Да, през тази нежна възраст до 20, 24 години положението е действително такова, че, когато изучаваме нещата, ние сме подготвяни вътрешно напълно за материализма, подготвяни сме за него от съчетаването на изреченията, от пластичното изграждане на изреченията. Можем да се опълчваме срещу това – но нищо не помага; въпреки всичко, ние сме подготвяни чрез това.

Тук именно е необходимо да не си служим само с формалности. Днес ние не можем да предпазим един човек от интелектуалния материализъм. Защото днес е невъзможно да не се пишат материалистични книги върху ботаниката или върху анатомията; отношението на живота не позволява това. Обаче се налага да обхванем тези неща не само формално, а да ги обхванем в тяхната действителност. Тук ние трябва да разберем, че понеже арх. Михаил не изтръгва вече душевно-духовното от физическо-телесното, както по-рано, Ариман може да действа върху душевно-духовното намиращо се в тялото.

Именно тогава, когато това душевно-духовно естество е надарено, но потъва в тялото, то е много достъпно за Ариман, защото е изложено особено много на Ариман. И Ариман намира своята плячка особено при най-надарените хора, за да изтръгне интелигентността от Михаил, да я отнеме от Михаил. Тогава настъпва именно това, което в нашето време играе много по-голяма роля, отколкото обикновено се мисли. Ариманическите духове не могат да се въплътят, но те могат понякога да се вселят, да проникнат временно в човешките души и човешките тела.

Тогава блестящият, превъзхождащият дух на една ариманична интелигентност е по-силен от това, което се намира в отделния човек – много, много по-силен. Тогава, колкото и умен да е отделния човек, колкото и много да е учил той, когато физическото тяло е напълно обзето от тази ученост, един ариманически дух може да се всели временно в него. Тогава през неговите очи гледа Ариман, Ариман движи неговите пръсти, Ариман е този, който смърка, Ариман е този, който ходи.

Антропософите не трябва с уплаха да отстъпват пред такива познания. Защото само това може да доведе интелектуализма с неговата действителност пред душата. Ариман е една велика, превъзхождаща интелигентност и той би искал да постигне нещо особено с развитието на Земята. Той използва всеки случай, когато по някакъв начин духовността е така пренесена в тялото на един човек, че тялото е силно обхванато, че чрез това силно обхващане на тялото от духа съзнанието е понижено и приспано. И тогава се случва – това е станало възможно именно в наше време – тогава се случва един блестящ дух да се настани в един човек, но той да превишава човешката личност. Тогава един такъв дух, който се намира в една човешка личност и превишава човешката личност, може да действа на Земята, да действа, както хората действат.

Ариман се стреми главно към това, той се стреми силно към това. Аз ви говорих за явяването отново на Земята на онези, които сега приемат духовното, които вършат това съвсем честно и интензивно; това ще бъде в края на столетието (20 век). Но ариманическите духове искат най-силно да използват точно това време, понеже хората са така силно завладени от обзелата ги интелигентна същност, понеже хората са невероятно умни. Днес се страхуваме да срещнем някой умен човек! Но ние постоянно имаме този страх, защото почти всички са умни, така че не можем да се освободим от страха относно остроумието на хората. А това остроумие, което се възпитава и развива, се използва от Ариман. И когато телата също са особено подходящи за това съзнанието да може да бъде понижено и размътено, тогава се случва самият Ариман да се яви вселен в човешка форма.

Може да се докаже, че Ариман вече на два пъти се е явявал по този начин като писател (В друга лекция Щайнер уточнява, че едно от вселяванията на Ариман е в Ницше, резултатът са книгите „Антихрист“ и „Ето човекът!“ – бел. Стопанина). И за този, който като антропософ иска да обгърне ясно и строго живота с поглед, не може да си позволи да изпада в положението да не разпознава нещата. Каква полза има, мили приятели, ако някой издаде някъде една книга и написва своето име върху нея, а всъщност той изобщо не е авторът? Тогава истинският автор бива припознат за някой друг. Ако Ариман е автор на някаква книга, как би могло да бъде от полза, ако считаме за автор някой човек, а всъщност Ариман е този, който чрез своята блестяща дарба така се проявява във всичко, че може да се отъждестви със стила на един човек!

Как това може да бъде за благото на хората, ако Ариман е писателят, а хората смесват неговите произведения с човешко творчество? Мили приятели, безусловно е необходимо хората да усвоят способността да различават нещата.

* * *

Автор: Рудолф Щайнер
Източник: Десета лекция от цикъла „Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки“, 4 август 1924 г., Дорнах

Бележка на Стопанина: Следват някои уточняващи извадки от предходните осма и девета лекция.

„В тази последна третина на 19-то столетие, а именно в последното десетилетие, господството, фактическите взаимовръзки, цялата борба на Михаил бяха скрити само зад едно тънко було. Оттогава насам в известна степен Михаил води борба във външния свят. Става дума за това, че сега човек се нуждае от много по-голяма сила, за да вижда това, което съществува свръхсетивно, отколкото преди изтичането на Кали-Юга, когато още в миналото столетие светът, граничещ непосредствено с физическия, беше закрит само с едно було и Михаил водеше борбата повече зад сцената. Но Михаил настоява неговото господство безусловно да си пробие път. Архангел Михаил е един силен дух и той изцяло се нуждае само от смели хора, вътрешно смели хора.“

„Това е времето на великите решения, онази велика криза, за която всъщност говорят свещените книги на всички времена и която се отнася всъщност за нашето време. Защото това е именно особеното на импулсите на арх. Михаил, че те са решаващи и че те стават решаващи точно в нашата епоха. Хората, които в тяхното настоящо въплъщение приемат чрез антропософията импулсите на Михаил, променят цялото тяхно същество, като приемат в себе си импулсите на Михаил. Така че това разпростира своето влияние далеч извън онези сили, които иначе се определят само чрез расови и народностни връзки.“

„Помислете само колко често се говори така: „Тук имаме човек, принадлежащ към даден народ – руснак, французин, англичанин, германец…“ Ние поставяме хората на определено място, когато размисляме, когато ги виждаме къде може да принадлежат. Ние смятаме за важно, когато погледнем един човек, че той е турчин, руснак и т.н. При тези, който днес действително приемат антропософията като тяхна най-дълбока жизнена сила, които я приемат действително с вътрешна душевна сила, с импулсивност на сърцето, такива разлики няма да имат вече никакъв смисъл. Когато те отново ще слязат на Земята, хората ще кажат: „Откъде е този човек? Той не е от един народ, не е от една раса, той е такъв, сякаш е израснал от всички раси и народи.“

„Аз посочих, как онези хора, които изцяло стоят в антропософското движение, ще дойдат отново на Земята в края на настоящето столетие (20 век), че тогава с тях ще се обединят и други, защото именно чрез това ще трябва да се реши спасението на Земята, на земната цивилизация от разложение. Тази е мисията на антропософското движение, която от една страна подтиска сърцето, а от друга страна е вълнуваща и одушевяваща мисия на антропософското движение. Към тази мисия трябва да бъде насочен погледът.

Тук обаче е абсолютно необходимо човек като антропософ да знае, че в това положение кармата се изживява по-трудно от антропософа, отколкото от другите хора. Първо онези хора, които идват в Антропософското общество са направо предопределени да изживеят кармата по-тежко, отколкото други хора. И ако човек иска да заобиколи това тежко изживяване, ако той иска да изживее своята карма удобно – това води до тежки последствия. Човек трябва да може да бъде антропософ и в изживяването на кармата; той трябва внимателно да може да наблюдава кармическите изживявания, за да бъде истински антропософ. Удобното изживяване на кармата, волята да изживеем кармата удобно, води именно до това, че тя си отмъщава чрез физическо заболяване, чрез физически нещастия и други подобни.“