Запустение
Стефан Цанев

Напредват бавно паяците. От към ъглите.
Превземат стая подир стая.
Завземат коридорите и стълбите.
Безмълвно смучат празното пространство
като кръвта на пеперуда
/разпадат се крилете ѝ
като доспехи на археологичен рицар/

Напредват бавно паяците
Къде са детските ни смехове?
Къде са някогашните илюзии?
Крилете ни къде са?
Случайна дума
увисва омотана в паяжините.
/Мълчанието имитира вечност/.

Напредват бавно паяците.
Превземат клетка подир клетка.
Завземат черепите и сърцата ни.
Безмълвно смучат мислите и чувствата.
Душите ни са празни като змийски кожи!

Напредват бавно паяците.
И нищо вече
не ни усмихва, ни тревожи.
1989 г.

 
  "Има нещо ненормално в този свят,
отчаяно крача по нашата нежна планета:
половината човечество умира от глад,
другата половина пази диета. "
Ст.Цанев

Много ми хареса последното. Ходих да го рецитирам в кухнята.

Късно си го харесал, Кушел. И късно си се намесил. В кухнята имам предвид. Трябвало е да го направиш при пазаруването може би :)

пп. Но пък по въпроса за вмъкването ти в коментарите ми - бях забравила, че понеже провеждах експеримент, трябваше да ги затворя навреме :), а сега е вече късно. Поне ще разбера за колко време ще излезе на бял свят в блог.бг. този мой отговор :)

Приятна вечер, Кушел.