Уморена съм. Знаеш ли?
Да разказвам за себе си.
Да разголвам душата си.
Да ме обичаш без време.
Да те наричам,
изричам,
изплаквам,
отричам. 

Уморена съм. Знаеш ли?
И
ако не ме четеш между редовете,
ако страниците изписани
прехвърляш набързо
и промеждутъчно,
ако ме приравниш с общото,
ако не можеш да ме изплачеш,
тръгвай си. 

Отричай ме.
Отхвърляй ме.
Нека ти бъда чужда.
Аз се отрекох. От себе си
…Но не забравяй едно -
аз през очите ти виждах.
И болките.
И света.