Сблъсъкът на конвоя с двестата нехранимайковци, дрипльовци и клакьори накара Лонгин да промени маршрута на Via Dolorosa, т.е. Пътя на Страданието. Не беше обичайния път традиционно следван от тези шествия.

   До тук Иисус беше изминал 100 метра от центъра на площада Антония, когато центурионът внезапно напусна пътя за Цезарея, зави наляво и заслиза по долчинката Тиропеон. Вън от градската стена вдигаше много и затрудняваше мъчителния вървеж на Учителя и на неспирно бичуваните зилоти. При спускането по късия склон, покрит с магарешки тръни и бодлив репей, Назарянинът отново изгуби равновесие и и рухна на земята сред облак прах. Третото падане на Исус накара екскорта да спре. Двама легионери с с камшични удари се опитаха да Го накарат да се изправи. С отворена уста, като пръхтене от ускоряване на сърдечния ритъм, падналият на колене Галилеец успя да вдигне десния  си крак. Левият, засегнат при бичуването, не му се подчини.

Синът Человечески стисна зъби. Вратните му жили се напрегнаха, предизвиквайки опасен гърч на гръдната кост и ключицата. Дори затворените Му очи изразяваха непоколебимото желание да победи тежестта на патибулума, но изтощението, жаждата и загубата на кръв си казаха думата. От ударите на камшиците тялото на падналия затворник беше толкова отслабнало, че се наклоняваше все повече и повече, докато брадичката Му докосна дясното коляно. В този критичен момент гласът на центуриона възпря биячите. Лично Лонгин, подпомогнат от двама пехотинци, повдигна кръста, облекчавайки Осъдения.

   Щом се изправи, шествието продължи да слиза, докато достигна дъното на долчинката  Тиропеон. То се намираше на 745 м. над морското равнище, докато Антония беше на 750м. Спускането беше само пет метра. Голгота се намираше на 755м. Оттук нататък предстоеше непрекъснато изкачване. Пътят до ‘ Голата глава’, каквото е едно от значенията на Голгота, щеше да бъде много по- драматичен.

   За мое учудване Назарянина успя да се спусне по ската по-лесно, отколкото си мислех. Олюлявайки се, той успя да премине нови 100 метра. От напускането на Цитаделатабяхме извървели 250 метра. Но изведнъж Той спря, гредата се разлюля и Иисус падна на колене, обхванат от усилващите се конвулсии. Този път шествието се задържа само секунди. Учителят продължи на колене по грапавото нанагорнище.

Този човек, който бе на залеза на въплътения си живот, беше способен да извърви с волята си, каквото и да Му струва това, пътя до своята Голгота.

   От физическото и психическо натоварване Иисус отново се приближаваше до припадък. Върховете на пръстите на ръцете Му се оцветиха в лилаво – безпогрешен знак за липса на оросяване с кръв, резултат от продължителното вцепеняване на крайниците. За мен беше ясно, че в организма на Учителя от Назарет започваше развитието на тетанус. Това бе нова пронизваща болка, последица от нарастващата концентрация на микроскопични кристали от млечна киселина в мускулите. Тетанусът щеше да бъде най-мъчителното изтезание, с което щеше да се сблъска Учителят по време на първите минути след разпъването Му.

  С огънат гръбнак и наведена глава Галилеецът напредваше педя по педя, обгърнат от пясъчните вихрушки. Кръвта Му все повече напояваше туниката. По нея, по косите, брадата и лицето полепваше пясък и прах.

  Дишането Му се ускоряваше. Преодолял около петдесет метра , студена пот изби по слепоочията и шията. Движенията Му ставаха епизодични, на тласъци. Тялото Му се трсеше от гърчове. Влаченето по колене, придружено от спазми, бе последица от вдървяващото действие на тетануса върху мускулите. Вдигна лицето Си два пъти, опитвайки се са поеме повече въздух, и рухна върху земята.

   Войниците не се поколебаха. Още преди центурионът да се намеси, взеха да ритат безпомощното тяло на Назарянина. Четиридесетте габъра на подметките им във формата на S  правеха нови открити рани по хълбоците Му и навсякъде, където попаднеха: бъбреци, ребра и гръб. Лявото Му ходило остана неестествено обърнато надясно и един от побеснялите войници го ритна два пъти. Вторият удар изкърти нокътя на палеца. Когато силите изоставиха Жертвата конвоят беше стихнал почти до превала и петдесетина метра на достигаха да свърши изкачването на склона.

  Центурионът избърза да се приближи до Него. Появата му спести болезнен удар на тояга, която щеше да се стовари върху Иисус. Безполезен, защото Учителят беше в безсъзнание. Остро упрекна войниците за престараването. Приклекна и постави ръка върху сънната артерия да провери пулса Му.

-          Все още е жив, - каза той, с облекчение.

Четиримата легионери, екскортиращи Иисус, вдигнаха патибулума на Неговия кръст. Но Назарянина увисна на въжетата, обронил глава върху гърдите. Лонгин разпореди да носят затворника заедно с неговия патибулум. Двама войници, поели краищата на гредата върху раменете си, понесоха патибулума заедно с безчувственото тяло на Жертвата последните 80 – 100 метра без спиране. Нозете на Иисус се влачеха между бурени, шубраци, тръни и остри камъни, наранявайки още повече стъпалата Му.

...

  Лонгин нареди нещо на легионера с кожената торба, който извади и отля във войнишко канче безцветна течност. Като го пазеше от вихрушката, подаде канчето до устата на Иисус. Устните Му реагираха на течността.  Размърдаха се. Вгледах се в тях. Освен дълбоките цепнатини, бяха се появили типичните жълтеникави петна, характерни за обезводняването на организма. Галилеецът бавно пресушаваше питието. Изпразнил канчето, той остана с отворена уста. По тялото Му премина истинаска буря от тръпки. Втрисаше Го силно. С ужас забелязах, че прекрасните зъби на Равви бяха разбити. Клекнах до него. Разтворих леко долната Му устна – един от долните резци липсваше, а съседният беше само наполовина.

  Усещайки лекият натиск на нечии пръсти върху долната устна, Иисус отвори дясното си око. Лявото оставаше затворено от оттока на вътрешния кръвоизлив и от разбитата вежда. Отгатнах искра на признателност в Неговата зеница. Пониженото вътреочно налягане, т.е. омекването на очната ябълка, бе повече от очевидно и още веднъж потвърди тежката форма на обезводняване на организма. Температурата на устната Му беше висока.

...

  Докато Галилеецът постепенно възстановяваше дишането си, под арката на Ефраимовата Порта се появи група жени. Виждайки Иисус до стените на крапостта спряха. Продължиха пътя и на 3 метра от Него легионер им препречи пътя с копие. Изправих се. С неспокоен поглед и тревожно сърце потърсих Майката на Иисус, но си дадох сметка, че е глупаво, просто не познавах Мария...Жените заплакаха.

 Галилеецът обърна глава и съзрял еврейките, дълбоко пое въздух. След миг-два при всеобщо учудване се чу Неговият пресипнал глас:

-          Йерусалимски щерки,...не плачете за мен, а плачете за себе си и за чедата си...

Днес Исус е изтърпял безброй ругатни, мъка и неимоверни страдания.
Това е денят, в който е разпънат на кръст,
принесен в жертва за греховете на цялото човечество