Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.05.2015 10:05 - Черешова задушница
Автор: waterway Категория: Музика   
Прочетен: 1038 Коментари: 0 Гласове:
9

Последна промяна: 08.05.2023 18:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Посвещавам на онези,
които се преселиха в другия свят на Енергията,
Една душа си тръгва, когато избере.

Посвещавам и на онези,
които си тръгнаха, основателно или не, от блог.бг.,
както по своя воля, така и не съвсем.




***
Бина Калс
http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=410&LangID=1

Една любов на Главк 
 

Как се наричат състоянията,

които те разтварят като шум, като драскане

преодоляват бариерите на отражения,

          и идват, и отминават

в подводните течения на нощта.

          А светлината се губи сред скалите;

какво бихме могли да кажем за себе си тогава,

да забравим виденията,

                          които ни отдалечават

сред дюните и меката пътека по пясъка,

сред блестящия корал на пълнолунието,

                    посипано с лъскави перли.

Как ни е обградило морето,

          и после от утробата си как да ни изхвърли

на брегове,

         в които водата реже с люспите  

         на призрачни сенки, а някой върви и плаче.

Никакво зло не е по-голямо от усърдието да наказваш

от обич или омраза, все едно това е смола,

която слепва очите

                  и кой ще иска да узнае името ти.

Покланя се зората срещу студеното море

и виждам как статуите на дъното

раздвижат потъналите кораби

                        с плача на сирените –

за сърце, което не се достига,

за любов, която е безплодна

като остра сълза на една природа,

                           която не дарява,

но нейните гласове принадлежат

на виденията наоколо

и на моя глас.


 
Самоиронично небе

"Да не би още да те засяга телесното в тебе?"
                  Марк Аврелий

 

Небето виси над мен,

устойчиво скеле за бягство.

Кога свеждат глави слънчогледите,

когато слънцето спира да се върти над тях ли?

И аз съм един малък слънчоглед,

а светът е една огромна болница,

в която не свеждам глава.

Яж, Бина! — Не яж, Бина!

Дишай — издишай!

Спри сега. Глътни това.

Я да чуем пулса на страха ти, Бина!

Аааа, страх те е, страх те е! — Хванахме те!

Не губи кураж, бъди философ,

бъди силна и смела!

Браво момиче, браво! Само така!

Гордеем се с теб — за начина,

по който се страхуваш.

Как страдаш с мъдрост и търпение. Браво! 

Да, да... не се тревожи! Ще имаш

дубъл, трибъл,

анкор ън фоа, сил ву пле!

Те, другите не знаят как да боледуват!

А ти знаеш, ти си една активна

и ограмотена философка.

Ама как те хвърлихме от високото, а?

Бърррррррррр!

Не мога да изключа нощната лампа

на тези наблюдения.

Как да дръпна шалтера на гласовете им,

и угася светлините, които драскат

нежните цикатрикси и ме оголват —

пулсираща жица! 

Искаш ли нещо, Бина? 

- Да, искам!

Един разговор ...

Една цигара...

Едно съвършено Едно! 

Е-е-ех! Бина, Бина не губи кураж, мечтателко!

Може би,

някой път...

Ако е рекъл Господ, Бина,

ако Е рекъл...




Ane Brun - Humming One Of Your Songs







Гласувай:
9



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: waterway
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2015738
Постинги: 1596
Коментари: 2110
Гласове: 12000
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031