Помниш ли, стари приятелю?
http://www.gnezdoto.net/vdyhnovenie/639-pomnish-li-stari-priateliu
Защото никой не може да замени старото приятелство...
Помниш ли, стари приятелю, как играехме до късно в градинката пред блока... Слънцето отдавна беше залязло, а ние се гонехме, падахме в тревата, смеехме се... И сякаш нямаше минало. И сякаш нямаше бъдеще. И сякаш имаше само сега.
Помниш ли, стари приятелю, как се разхождахме след училище в парка и с часове си говорехме, седнали на някоя пейка... Правехме планове, представяхме си какви ще бъдем, как ще живеем, как ще успеем... И сякаш нямаше минало. И сякаш нямаше бъдеще. И сякаш имаше само сега.
Помниш ли, стари приятелю, първите горчиви глътки, които отпивахме от виното на любовта... Бяхме заедно в тази своя мъка, страдахме, заканвахме се, утешавахме се, докато накрая просто се изправяхме и продължавахме... И сякаш нямаше минало. И сякаш нямаше бъдеще. И сякаш имаше само сега.
Помниш ли, стари приятелю, ваканциите ни заедно... Пътуването с влака, тесните квартири, изгревите край морето... Последните стотинки в портмонето и прибирането на автостоп... И сякаш нямаше минало. И сякаш нямаше бъдеще. И сякаш имаше само сега.
Помниш ли, стари приятелю, обещанията ни винаги да бъдем заедно... Никога да не се разделяме... Никога да не се забравяме... И сякаш нямаше минало. И сякаш нямаше бъдеще. И сякаш имаше само сега.
...
Помниш ли, стари приятелю, как животът незабелязано ни раздели... Аз тръгнах наляво, ти тръгна надясно... Аз имах нови приятели, нови приятели имаше и ти... С други хора говорехме за своите любови, с други хора споделяхме нашето море... И вече всичко беше само минало. И вече беше друго сега.
Помниш ли, стари приятелю, как някак неусетно изгубихме своите следи... Аз спрях да се обаждам, спря да се обаждаш и ти... Празниците идваха и си отиваха, а с тях и новите хора в живота ни... Докато в нас не остана тежко усещане за глуха тъга... И вече всичко беше само минало. И вече беше друго сега.
Помниш ли, стари приятелю, когато самотата лека-полека превзе душите ни... Когато разбрахме, че, тичайки към светлото си бъдеще, сме прекъснали връзката със светлото си минало, което носеше светлина в невинаги светлото ни настояще... А вече всичко беше само минало. А вече беше друго сега.
Помниш ли, стари приятелю, когато съжалението обзе сърцата ни... Защото да загубиш приятел е като да загубиш част от себе си, да изрежеш парченце от сърцето си, да нанесеш незарастваща рана в душата си... А вече всичко беше само минало. А вече беше друго сега.
Помниш ли, стари приятелю, обещанията ни винаги да бъдем заедно... Винаги да си прощаваме... Винаги да си помагаме... Прости ми, приятелю! Аз имам нужда от теб! И аз ти прощавам! Защото знам, че имаш нужда от мен! И нека всичко да е минало, и бъдеще, и сега! Ще ти се обадя... а ти ще вдигнеш, нали?...
~*~
Spring (English lyrics)
All the love that had tied us,
as if it was of wax,
was breaking and crumbling down.
Ai, tragic Spring
how I wish, how I wish that we
had died on that day.
And I was comdemd to so much
to live with my crying
to live, to live, and without you
Living, however without forgetting the enchantment
that I lost that day
hard bread of loliness
that’s all we get
that’s all we are given to eat
What does the heart matter,
whatever it says, yes or no,
if it keeps on living
All love that had tied us,
was breaking and crumbling down,
was turning into dread
No one should talk to about Spring
how I wish, how I wish that we
had died on that day.
2. несбъднатите
3. дъждовни
4. стъпки
5. не_деля
6. Ролите в театъра
7. Пет травми - 1
8. Пет травми - 2
9. Пет травми - 3
10. Пет травми - 4
11. Пет травми - 5
12. Пет травми - 6
13. Пет травми - 7
14. Възрасти на душата
15. Не ме връщай
16. Импровизацията_ми
17. Един градски залез
18. .