Глупостта на човек в човешките взаимоотношения не зависи от неговото образование. Затова има случаи, когато високообразовани са лъгани от нискообразовани или неграмотни.
   Глупостта на човек в човешките взаимоотношения зависи от неговите гени и неговото семейно и обществено възпитание.

                                                                                ***

   Всички глупаци в човешките взаимоотношения мислят и постъпват еднакво. Затова разбереш ли един от тях, разбираш всички глупаци в тях. Него го разбираш когато не си глупак и знаеш, че той винаги:

1. иска да е по-умен от всеки във взаимоотношенията им и вярва, че е по-умен.
2. е безпочвено самоуверен. Затова не разбира, че е глупак защото за него е немислимо, че е възможно негово мнение да е грешно.
3. мисли нелогично и не разбира, че мисли нелогично.
4. не разбира основното във всеки обществен проблем и предлага решение на проблема с изпълнение на нещо несъществено.
5. има мнение за всяко взаимоотношение на човек с обществото и всеки негов член.
6. е обзет от желанието си, мнението му да е правилно, но не се интересува, дали то е правилно. Затова всеки спор с него е безсмилен, защото той не иска да разбере и не разбира, дали:
   - мнението му е истина;
   - всяко мнение, което е различно от неговото е истина.
7. иска да наложи мнението си на всички, с които е във взаимоотношения, непрекъснато се опитва да го наложи и страда, когато не го наложи, а е щастлив, когато го наложи.
8. не разбира, че когато иска да прави добро, неговото желание е следствие от желанието му да наложи мнението си на други. Затова когато не успее да наложи мнението си, с което иска да прави добро, намразва този, на когото е искал да прави добро. Тогава се събужда неговата злоба, която е била приспана от желанието му да прави добро, за да наложи мнението си. Ако може да направи зло го, прави и е удовлетворен. Ако не може да направи зло, се измъчва.
9. когато вярва в някоя религия, вярва, че намразеният от него ще е наказан, докато е жив или след смъртта си, от Този, в Когото вярва.
10. мисли, че всяко мнение, което е различно от неговото, е глупост.
11. при взаимоотношенията си с хора, които мислят различно от него, е черноглед към тях. Според него те искат да му навредят и/или грешно го мислят за глупак.
12. много се ядосва, когато му се каже, че е глупак.
13. не е честен пред себе си. Затова когато негова доброволна постъпка се окаже грешна, той не признава на себе си своята отговорност за нея, "намира" друг отговорен за нея и не се учи от нея.
14. Ще те намрази, когато:
   - го попиташ, чувства ли отговорност за безспорна вреда на други от доброволна негова постъпка;
   - му кажеш, че той ще има вреда от начина му на мислене за негов проблем и казаното се сбъдне.
15. иска на него да му е добре, без да се интересува, дали доброто за него е добро за други.
16. когато може свободно да обяви мнението си не го променя, каквито аргументи да чуе против него.
17.  е много приказлив и винаги, когато може клюкарства за други.
18. мисли, че всеки с който е във взаимоотношения иска да му наложи мнението си.

                                                                                  ***
   Човек мисли умно или глупаво за човешките взаимоотношения.
   Умният иска да е в добри взаимоотношения с обществото, да живее за негова сметка или не се интересува от взаимоотношенията си с него. Когато умни са с различни мнения е възможно да намерят компромисно решение. 
   Глупаците винаги искат да живеят за сметка на обществото. Заради глупостта им те винаги не могат да се разберат, когато са с различни мнения. Заради нея:
   - с тях не може да се разбере умният, който иска да е в добри взаимоотношения с обществото;
   - лесно ги манипулира умният, който иска да живее за сметка на обществото или е безразличен към взаимоотношенията си с него. Той ги манипулира, като лицемерно се съгласи с тяхна глупост, от която има полза или като лицемерно им каже изгодна за него глупост, за която знае, че те вярват, че тя е мъдрост.

                                                                                 ***

   Доброволно говори глупости глупакът, защото вярва, че те са мъдрости и лицемерът, който разбира, че те са глупости, за да манипулира с тях глупаците.
   Глупостта е вредна за човешките взаимоотношения. Обществото разбира или не разбира вредата от нея. Когато:
   - уважава истината, то разбира вредата от глупостта.Пример: Обществото разбира, че е проява на добри нрави, да се каже на всеки, който говори глупости истината, че е глупак или лицемер. В такова общество общественото мнение зависи от истината.
   - не уважава истината, то не разбира вредата от глупостта. Пример: Обществото вярва, че е проява на лоши нрави, да се каже на всеки, който говори глупости истината, че е глупак или лицемер. То уважава вярата си. В такова общество общественото мнение зависи от вярата.

Забележка: Постингът е публикуван първо в електронната ми книга "Неразбрани глупости и лъжи", която е издадена на английски език в Амазон Киндъл със заглавие "Misunderstood Foolishness and Lies".

Има ли книгата на български език?

В момента я няма. Не съм решил още дали да я публикувам.

Не налагам мнението си.

Ковидко наистина е глупак, но не може да го повярва още.

После ще делим парите

Е, да де, ама както казва Джош Билингс "Ако от света изчезнеха по някакво чудо всички глупци, нашият живот щеше да стане непоносим".
А и ти нямаше да напишеш тази статия.
И ти препоръчвам ти един съвет от Михаил Генин : "Не се присмивай на глупака! Я си представи, че той излезе по–умен от тебе.

здрасти, радвам се на появата ти отново. И както винаги си захапал тема. За мен понятието истина е над знаменател субективност, когато е обект на внимание по въпроси извън т.н. точни науки.
Субективността по въпроси извън тях за мен /субективно/ е богатство. Щото бих могъл да жонглирам, манипулирам, да владея, обогатяват, прахосвам и .... дъра-дъра. Т.е. точно субективността, за мен, е онази /и ганьовска/ свобода от която имаме нужда да удовлетворяваме непреодолимото си его. Ето напомням ти тази широко приета истина: целта оправдава средствата. Нищо че води към Апокалипсис. А лицемерието е и средство, а глупостта като Егото - непреодолима. За първи път, най-после да се съглася с Дадениязадобро по-горе. Всички сме и ще си останем глупави... Зная, че нищо не зная - и тази умна глупост е широко разпространена в шаренията от Вселени човеци с непоколебимо лично, т.е. субективно мнение, което пък ги, уж, опазва в джунглата на Съществуването. За Което и Апокалипсиса не е заплаха. След това с Глупавите ще дойде ново Съществуване. А в джоба на Осъществителя - бол. До безкрайност, как да се опитаме да си представим Вечността... Жив и здрав да си ми , приятелю.

И всеки мисли себе си за прав и за умен, от което следва, че в дадени моменти всички сме глупаци, всеки по своему... Без изключения...
Чест и почитания!

dobrodan “По Вашата логика всички трябва да сме глупаци.“ - "Не налагам мнението си."

koseff “Ехей, здрасти...“- "здрасти, радвам се на появата ти отново. И както винаги си захапал тема. За мен понятието истина е над знаменател субективност, когато е обект на внимание по въпроси извън т.н. точни науки.
Субективността по въпроси извън тях за мен /субективно/ е богатство. Щото бих могъл да жонглирам, манипулирам, да владея, обогатяват, прахосвам и .... дъра-дъра. Т.е. точно субективността, за мен, е онази /и ганьовска/ свобода от която имаме нужда да удовлетворяваме непреодолимото си его. Ето напомням ти тази широко приета истина: целта оправдава средствата. Нищо че води към Апокалипсис. А лицемерието е и средство, а глупостта като Егото - непреодолима. За първи път, най-после да се съглася с Дадениязадобро по-горе. Всички сме и ще си останем глупави... Зная, че нищо не зная - и тази умна глупост е широко разпространена в шаренията от Вселени човеци с непоколебимо лично, т.е. субективно мнение, което пък ги, уж, опазва в джунглата на Съществуването. За Което и Апокалипсиса не е заплаха. След това с Глупавите ще дойде ново Съществуване. А в джоба на Осъществителя - бол. До безкрайност, как да се опитаме да си представим Вечността... Жив и здрав да си ми , приятелю."

batogo “Всичко е въпрос на гледна точка и ценностна система, приятелю!“ - "И всеки мисли себе си за прав и за умен, от което следва, че в дадени моменти всички сме глупаци, всеки по своему... Без изключения...
Чест и почитания!"

Отговарям на тримата.

Който разбира, че 1 + 2 = 3 е истина и се съобразява с разбраното мисли умно за равенството. Неговото мислене е логично. Той разбира, че мисли умно.
Който не разбира, че 1 + 2 = 3 е истина и се съобразява с неразбраното, мисли глупаво за равенството. Неговото мислене е нелогично. Той не разбира, че мисли глупаво.

1. Човек разбира или не разбира всяко мнение. Той го разбира, когато има достатъчно знаниe, за да осъзнае, че то е истина или неистина и се съобрази с това знание. Човек не разбира всяко мнение, когато:
- няма достатъчно знаниe, за да осъзнае, че то е истина или неистина;
- има достатъчно знаниe, за да осъзнае, че то е истина или неистина, но не се съобрази с това знание.
Когато човек:
А. разбере някое мнение, неговата гледна точка за мнението е съобразена с разбраното.
Б. не разбере някое мнение:
- умният може да предположи или да не предположи, че то е истина или неистина. Ако предположи, той осъзнава, че предположението му е правилно или грешно. Тогава неговото предположение е неговата гледна точка за мнението. Ако му се докаже, че греши, той се съобразява с доказаното. Неговата гледна точка за мнението е неразбираема за глупака.
- глупакът твърди, че то е каквото той иска - истина или неистина. Неговото твърдение е неговата гледна точка за мнението. Той не я променя, каквото да чуе за мнението. Нея я разбира умният.

2. Умният иска да разбере, дали всяко мнение, което го интересува е истина или неистина, като осъзнава, че ще разбере или няма да разбере.
Глупакът не иска да разбере дали всяко мнение, което го интересува е истина или неистина.

3. Когато реши да постъпи според свое мнение:
- умният винаги се стреми да има план "Б" за резултата от него;
- глупакът винаги няма план "Б" за резултата от него.

4. Няма безгрешен човек.
Умният греши рядко.
Глупакът не греши само случайно.

Той работеше върху въпроса за т.нар. "ситуационни системи". Глупакът, като абстрактно понятие, формира такава ситуационна система. В този смисъл някои от изредените в материала атрибути на глупака са характеристика на тази система. А иначе от глупак до глупак има и немалки разлики. Въпросът е да хванем общото и мисля, че авторът е успял. Някой беше казал: "Глупостта е страшна болест - минава 40 дни след смъртта!"

подложена на изследване, показва доста изменчиви роли, отредени за глупавите или умните(даже с промяна на състоянията - глупост или умност за цели общества за дълго време), чрез които се проявява (трайната глупост). Ето, Мисана и той е тук, а той е математик (намекнах му, че това е интересна тема, не знам, дали ме е разбрал), може би е приложен (или на руски прикладной), което го прави умен мъж по професия, тук е и един от "моите"(уважавани от мен) по-възрасти блогъри, които ценя, даже повче от себе си, т.е. възприел съм го за авторитет в областта, в която се изявява, пишейки. Тук е и Добродан, също понякога пиша в неговия блог и също го уважавам като човек на моя възраст със сходни разбирания (на моите или аз на неговите) за битието ни.
Та, универсалоно умен или универсално глупав човек, може и да има, но поведението и решенията им във времето не са грешни изцяло, т.е. едно решение е глупаво, а друго е умно. Обикновените хора - понякога са глупаци, понякога са много по-умни от доказани умници, които явно по определен въпрос имат грешно събрана фактология, станала причина за глупавото им решение. Двете групи хора - умни и глупави, поставени в еднакви условия, може да вземат или само умни решения или само глупави(когато нещо зависи от всеобщо гласуване и провеждане на избори), защото от системна гледна точка са абсолютно еднакви като общ знаменател - "Човек" - всяко общество, група, каста, клан, класа е съставена от хора. От физическа гледна точка - хората, все пак, са напълно еднакви по атрибути, живеят в относително еднакъв свят, имат еднакви потребности, а средата е с еднакви физически закони и ако са съвременници..., няма как да не са еднакви.
Успешните мъже и жени, се смятат за по-умни от останалите - неуспешни, като поне в един определен момент са взели 1 умно решение(дори незнаейки, че ще се окаже умно - излезли са партизани на 1 сепнетмри 1944, пуснали са топла ... супа на ББ, или играли табла с ТЖ и т.н.), което им е дало старт в условията на конкуренция (някой се раждат богати наследници, примерно). В единен тип общество, които няма антипод, както бе с т.н. социализъм и т.н. капитализъм от преди около 40 години, би следвало да има механизми за свободен отбор на умните и глупавите, които да градят добро в полза на системата и всички да живеят добре...(антиподни общества - едната част гради добро за да може друга част от същото общество да прави зло на врага си, ако няма враг се намира такъв, вътре в обществото или след границата на държавата), та когато възпитаваш умници или глупаци, значи имаш добре оформена система, на която и трябват глупаци ... за врагове - вътрешни и умници за работници и приятели, като класи, различни и не участващи в управлението. Когато възпитаваш умници - те винаги овладяват държаваността, демокрацията е власт на потрябвалите през 18-20 век "инженери"(и днес си трябват за да бутат НТП), които обаче се оказаха глупаци и предадоха властта на неуспели художници, богослови, юристи, измислени "икономисти", защо не и философи, т.е. ... хуманитарници, които явно са по-умни от "точните" специалсити... Точни специалисти за преходни общества се оказват бивши "военни" или паравоенни лица като ББ, ВП, РР..., като последна утеха за връщане на системата, която се променя в антипод към старато и състояние.
Т.е. съжденията Ви са напълно точни, че по ... глупави, разбрали, как действа системата на по-умните или обратно, могат така да се образоват, чрез волята си, че да ги подчинят, въпреки, че са глупаци и ненаучени или неграмотни - умниците, но това не прави глупакът с власт и харизма по-умен от умния му роб (в Рим им казваха - "гръцки роби", по умни, по-знаещи от господарите си), пак по тази причина, най-дълго съществувалите човешки системи - "църквата", раздава "звания" и "пагони" на хората си и съществува в стрга йерархична система ... вече поне 1600 години, т.е. глупакът, поставен в условията на жестоки правила, също може да мине за папа. Връщам се на любимата ми тема за човешкия ум(като антитеза на всичко, написано до тук) - хората са различни по ум от физическа гледна точка, някой са като 100 метров гигант - т.е. гении, а други са едва ли не 1,2 м., няма как този 100 метров колос да бъде победен от джуджето, но и това се случва доста по-често в реалността, системата е така разработена(в идеалния и вариант, независимо в какво общество съществува), че да отрязва из корен и много глупавите и много умните и се развива само за тези със среден интелект, т.е. полезните глупаци, работливи и пестеливи, а не престъпни и глупави, но това за идеалния вид система. За това обикновено гениите са неразбрани, а престъпниците осъдени. Първият маркер на умния човек е, че никога не се конфронтира и не закача другите с цел да ги дразни, ако не е сигурен в победата си - физическа или законова, вторият признак е, че не може да бъде изваден от равновесие (само от негов личен артистичен порив), защото обидите на околните не могат да го засегнат, третият признак е, че умният, каквото и да прави, никога не използва оръжия, привелегии или прекомерни средства за постигена на целите си, ако една цел не може да бъде постигната по мирен начин с ум и труд, не е необходимо да правиш ниго ГУЛАГ и КГБ, нито СС или гестапо - тези органи са физическото унищожение на или много глупавите или много умните.
ПП. 06.03.2024 Г.
(НАПИСАНОТО ОТ ВАС ... Е ВЕЧЕ И МОЕ "НАСТОЛНО" ЧЕТИВО, БЛАГОДАРЯ ВИ, УЧИТЕЛЮ)

глупакът винаги знае и разбира от всичко.

Благодаря за коментара!

Поздрави!

Еразъм е написал доста за глупостта... От негово време нещата не са се променили коренно...
Според мен има различни степени на глупост... И може някой да е глупав в дадена област, да е умен в друга сфера...

... отказва да оглави процеса на Реформацията, макар че всички са очаквали точно това. Еразъм обаче е провидял какво ще последва - Осем годишна война, след нея Тридесетгодишна война, Контрареформация и какво ли още не и не е натоварил съвестта си с подобна тежест.
Не казвам, че Лутер е бил глупак, пази Боже, но бидейки много по-праволинеен, безкомпромисен и не толкова прозорлив като Еразъм Ротердамски, той влиза в битката за реформиране на Католическата църква. Резултатът не е баш реформиране, а си е живо разцепление, каскада от религиозни войни и реки от кръв. Какво да се прави, дори и да не си глупак според изложените по-горе критерии, пак може да направиш нещо, което ти изглежда ужасно правилно и праведно, а след това да си скубеш косата...

Тук все едно виждам описание на революционното общество в Русия от преди 100 години. Там е имало съвсем същите персонажи като описаните тук- хора,които се мислят за по-умни от другите и искат насила да им налагат своето мнение и да им правят "добро". Тези глупци убивали всеки,който им пречи докато накрая се намерил един по-умен в лицето на Сталин,който използвал глупостта им за своя изгода. Този пример от реалния живот доказва,че си прав: онези излъгани наивници наистина намразвали всеки,който им кажел че грешат,а Сталин бил онзи лицемер който разбирал вредата от глупостта,но я прилагал към всеки "неблагонадежден" т.е. потенциално умен критикант,обикновен човек и дори "революционер",който е несъгласен с неговото мнение.

Лично аз напълно се вмествем в част от проявите на глупостта. Дори и се изказах нравоучително по въпроса. https://djani.blog/lichni-dnevnici/2024/02/08/zakonite-na-glupostta.1897898 Като пенсионер чета наред всичко. Както казват и арменците - "Гарабед Е@E наред..."

Много уместен пример в коментара ти.

Поздрави, приятелю!

но едва ли точно чрез мен ще разбереш останалите. Има различни степени на сложност..

много добра дисекция,
по-скоро томография на глупака...

1. Казването на истината за глупаците не е присмех към тях.
2. Ако по някакво чудо изчезнат глупаците, човешките взаимоотношения ще се подобрят.
3. Няма безгрешен човек.
Разумният греши рядко.
Глупакът не греши само случайно.

Поздрави!