Блогът на waterway :: 74/ A Thousand Kisses Deep и Притурила се планината. . . или 2 в 1 ( Озарена )

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

21.01.2011 09:04 - 74/ A Thousand Kisses Deep и Притурила се планината...или 2 в 1 ( Озарена )

Автор: waterway Категория: Лични дневници

Прочетен: 429 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 22.08.2011 20:52

19.01.2009

ОЗАРЕНА Свечеряваше се.Беше мрачно,мъгливо,мокро.Влагата беше пропила въздуха с миризмата на мочурище.Цветовете на покрайнините на града бяха избледнели,сиви,безжизнени.Тревата,по която се движеха двамата като призраци,потъваше под стъпките им и след тях оставаха малки кладенчета с мътна вода. Вървяха на разстояние един от друг.Макар да бяха облечени строго елегантно и двамата не забелязваха калните петънца по обувките си.Бяха потънали ..всеки сам в себе си. На света нямаше други толкова отдадени едно на друго същества.Това беше последната им среща…последната им разходка.Разделяха се завинаги.Нямаше какво да изясняват.Нямаше какво да си кажат. Мълчанието им не тегнеше в хладния и мокър въздух.Не и за тях.Една душа в две тела.И тази душа знаеше отдавна за този ден. Той си отиваше.Тя знаеше защо. Душата им плачеше…тиха,кротка,безмълвна. Поседнаха на една пейка,изникнала незнайно откъде в мъглата. После той стана,направи няколко крачки и рязко се обърна. Погледна я. Очите му не плачеха.Очите му гаснеха. Очите му искаха да я видят за последно …да я запомнят ..завинаги. ……………………… Стаята й беше скромна.Винаги е била такава. Още от онези дни преди 30 години,когато се срещаха. Така и не промени нищо след него.Мрачна, тъжна, самотна…като душата й. Болките по тялото и бяха започнали да стихват от лекарството. Милосърдната сестра щеше да дойде след час. Съзнанието й се замъгляваше бавно,полека. Образите посивяваха,както в онази ноемврийска привечер.Светлината пред очите й помръкна.Тя се усмихна с облекчение и се запъти към Нищото спокойна…Душата и най-после щеше да спре да боли.

P.S. Eдин истински сън, който ме връхлита....и връхлита....все още
така както съм го записала, когато още едва пишех в Word...без задължителните интервали....тогава не знаех, че те са закон.