Напиши ми за братството и за приятелството. За онова, приятелство, което забива нож в гърба. което забравя още щом се обърне на другата страна или завие зад ъгъла.
Напиши ми. Но знай, че няма да ме изненадаш. Само ще ми стане още по-тъжно.

 ____________________________________________________________________

06.12.2009

ЧЕРНИЦАТА В ДВОРА

Нощес дъждът те е обагрил в злато.

Последното дърво с листа.

Събрала беше ти през лятото

във себе си за мен една гора.

Кълвач. И катеричка. И врабче.

Къде са днес?

Стоиш самотна

С почернели клони.

Листата – неокапали -

ще се покрият утре със леда

на зима. Мрачна.Сива.

И облаците в клоните ти ще се приютят.

Дали ще могат да прикрият

тъгата по отминалата красота

на детство, младост и любов незрима

във идващите дни на старостта?

Самотност, тишина и мълчаливост.

А под короната превила се от тежестта,

ще се отронват лист след лист

до следващата пролет

на спомените сбъднати виденията

а на несбъднатите – кротостта.

ПП. Помня тази черница в задния двор, откакто съм дошла на този свят. Вчера тя беше отсечена. Отсякоха част от мен.

-         Защо? – попитах една съседка.

-         Защото беше станала комарник(!), а от опадалите по земята плодове – оцетник (!)

______________________________________________________