Изоставеният

Малкото дете може да се почувства изоставено, ако майка му не му отделя достатъчно внимание, защото, да речем му се е родило братче. Или ако и двамата родители са толкова заети, че изпращат детето да живее при баба си...
Този, който носи в себе си травмата на изоставения, постоянно изпитва емоционален глад. Опитвайки се за скрие, че са го захвърлили, той си създава маската на зависимия.
За тази маска е характерна липсата на физически тонус. Дълъг, тънък корпус, недоразвита мускулна система. Тялото изглежда така, сякаш не може да се задържи във вертикално положение и се нуждае задължително от опора. Печалните очи издават травмата на изоставения.

Зависимите стават много често жертви. Преди всичко заради това, че се нуждаят много от съчувствие и подкрепа. Те излишно драматизират нещата, най-малкия инцидент превръщат в гигантски проблем. Затова пък така привличат вниманието на околните. Зависимият охотно става опора на по-малките си братя и сестри, решава проблемите на другите хора. За да се чувства нужен, а не изоставен.

Що се отнася до храненето, той може да изяде много, без да пълнее излишно. Понеже има нагласата, че всичко и винаги не му достига.

Слаби, вяли, зависимите боледуват доста често. Много мъчителни са болките им в гърба, върху който те струпват прекалено тежкия товар от чужди проблеми. Затруднено, болезнено дишане, проблеми с бронхите или астма. И заболявания на панкреаса и надбъбречната жлеза. Жертвайки се постоянно, те са подложени на истерични пристъпи. Липсата на любов ги заплашва с депресия. Изоставените нерядко страдат от редки и неизлечими болести -- защото тези болести изискват особено внимание. А именно това е, което така не им достига!