Слушам музиката, без да гледам клипа.
  Красиво е...Тъжно е
( за музиката )



Слушам музиката и гледам клипа.

Асоциация за?
( и от клипа )






 
___________________________

ПП. Отварям коментарите и моля -
Ако има коментари, нека бъдат тук, в този пост.
Той е последният от днешната ми четирилогия
( ако я възприемате като такава, разбира се).
За мен постовете от днес са свързани вътрешно.
Ще бъда тук довечера.
( имам модерация)

Благодаря ви предварително.

Розалия   http://www.youtube.com/watch?v=eosNWdv-ERs&NR=1

Слушах музиката, без да гледам клипа....
Тъжно...
( на мен...)
Слушах музиката и гледах клипа....
Красиво...и още по-тъжно....
(на мен...)
Хубава вечер, Розалия !
ПП.
от дете...че и сега...когато видя пустиня ....не се сещам за слънче....
а се сещам за море...
и се питах...и сега се питам :
" Тази пустиня...е дъно на старо море...
или е ще бъде дъно някога на ново море ?"

Демар, най-напред благодаря за написаното. И най-вече за желанието да го споделиш с мен.
А това е ходът на моите мисли в четирилогията ми от днес ( просто така си я нарекох)
Първи пост - Приятелството и братството са нещо, което, за да е истинско, трябва да издържи до края ( на каквото и да е). Не е достатъчно да си приятел, когато нещата са наред. Символът - да отсечеш дърво, което ти пречи поради някакви си твои приумици, е престъпление…същото е и ако постъпиш така с човек.
( Случаят с черницата в задния двор е истински все пак!)
Втори пост - Водата. ( символично…а и наистина) Тя ще отмие раната, болката ще си отиде рано или късно от наранената майка-земя…или от душата на забравения приятел…Тя ще скрие дъното…и онова, което е останало там…А то остава винаги…Но един ден -
Третия пост - Пустинята… поради онзи кръговрат на нещата в природата ‘ролите’ се сменят. И чак тогава идва ( при всеки!) едно (бледо или ярко) видение за причиненото някога
( пустинята е изпитание). Тя е изолация. Тя е шанс! да намерим истинското Себе си в онова дъно на някогашно море, което е успяло някога да заличи ‘следите’

( коментарът ми продължава :-)

Четвъртия пост - Тук малко се разминахме, Демар.
Винаги съм мислела, че душата ( за мен няма колебание, че душата не е само понятие, измислено от поетите) изглежда по начин, по който изглеждат тези кълба енергия в клипа. Цветът определя ( за мен) енергийното ниво на душата, което пък се определя от емоционалното й състояние. Душите контактуват помежду си и това определя емоцията им, а оттам и цвета им. Цветовете се сменят, защото емоциите се сменят. Защо? Защото ако всички изпитваха една емоция – нямаше да има необходимост от кръговратът, за който споменах(ме). Цветът щеше да бъде един. Бял. ( такъв го ‘виждам’ аз). И това, което се случва в клипа, определено не е от тази материална земя. Според мен.
( това ‘виждах’, когато четях “Пътуване извън тялото” на Робърт Монро…не разбирах всичко, което той разказваше, но ‘виждах’ това, което е в клипа)

Копнежът ми един ден всички души да засветим в един и същи цвят – бял, е онова, което ми създава усещането за …знам ли как да го нарека – жажда, може би, гледайки този клип.

_______

Ами... това е Демар :). Благодаря ти много за искреността и споделянето. И извинявай за дългия ми отговор :)…Да си призная мислех си да напиша нещо по този клип, но не сега. Може би някога, когато премина пустинята.

Приятна вечер, Демар.

" Копнежът ми един ден всички души да засветим в един и същи цвят –
бял, е онова, което ми създава усещането за …знам ли как да го нарека –
жажда, може би, гледайки този клип...." waterway
................
е..може би заради един подобен копнеж ми стана по-мъчно когато гледах клипа.
Хубава вечер !

Демар, исках само да прозвуча оптитмистично и затова го написах така. Ти ме доизказа. И разкри

ПП. Едва ли са те обвинявали толкова много в песимизъм и черногледство, колкото мен. Опитвам се...Затова казах 'жажда'. Дори и в пустините има оазиси с вода. Ако не се окажат миражи, разбира се.

Хубава вечер и на теб, Демар!