СЪВРЕМЕННИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВАТА БОЛЕСТ

Обществото е устроено като добре организирано цяло, в което всеки индивид дава своя принос и изпълня­ва някаква роля. Развитието на цивилизацията е довело до постепенно решаване на проблемите по прехрана­та, които в минали епохи са били толкова остри. Пра­вителствените институции са поели управлението на живота на групата, затова сега индивидът живее спо­ред правилата на цивилизацията. До известна степен светът изглежда такъв, какъвто всички мислят, че трябва да бъде от гледна точка на прогреса. Съвремен­ният човек се гордее с цивилизацията си, доволен е от стадното си съществуване и се смята за покорител на света, като нито за миг не поставя под съмнение тези свои разбирания.

Погълнати във всекидневието си, ние рядко се замис­ляме за дългия и труден път на човешката цивилизация до наши дни. Както е известно, „обществото" е творение на човека и се основава на постепенното му адап­тиране към Природата. Това адаптиране го е довело до създаване на цивилизацията и изграждане на определе­ни навици, практики и обичаи, тоест до създаване на установени и постоянни форми на колективно поведение. Обичаите, традицията и общественото мнение са могъщи формиращи фактори на личността. Поради специфичното си неуловимо естество тези фактори имат силно влияние върху поведението, характера, физическото и психическо развитие на индивида. В процеса на учене и развиване на интелигентността си човекът е принуден да се приспособи към „обществото", да спазва предписанията на морала и институциите и да се подчини на изискванията на цивилизацията. За да постигне тази адаптация, той трябва да използва ин­телигентността си, за да мисли, анализира, разсъждава и разбира, да стигне до определени изводи или да взе­ма „решения", определящи личното му поведение.

Човек зависи, живее и функционира в „обществото", затова приспособяването му към него е абсолютно не­обходимо и се явява като задължителен и желан еле­мент на самоопределянето му. Онези, които не се адап­тират, се лишават от облагите на живота в общест­вото.

Ето защо общественият организъм придобива поч­ти пълно, граничещо с божественото всемогъщество, където не се допуска възможност за грешка или несъг­ласие. Не можем да си представим съвременния човек, откъснат от някаква социална група. Всъщност, смя­та се за желателно и похвално да се придържаме към нормите на поведение, предписани от нашата цивили­зация и да жадуваме да опознаем културата й.

Тази структурна организация, където всяка част въздейства върху цялото и на свой ред се влияе от него, довежда индивида до изместване и проектиране на Аза Индивидуалното Аз се поглъща и асимилира от „голя­мото обществено Аз". Когато индивидът казва „аз", всъщност има предвид „ние". Идентификацията с гру­пата води до редица много интересни явления, някои от които са полезни за отделния човек, а други му вре­дят.

Сред вредните последици за самоличността на инди­вида тук ще засегнем само онези, които произтичат от липсата на разсъждаващо, зряло, разумно и възраст­но Аз.

Забележителна е липсата на разсъждаващо Аз в съв­ременния човек - вместо него той притежава стерео­типно Аз, неизбежен продукт на социалната дисоциация. Това „социално-индивидуално Аз" винаги попада под принудителното въздействие на колективното по­ведение и мислене, които са втъкани в самата му същ­ност......

____________

P.S. Може би ще е досаднo за някой да публикувам чрез копи/пейст нещо, което го има в