Шестата планета беше десет пъти по-голяма. На нея живееше един стар господин, който пишеше огромни книги.
- Я, гледай! Един изследовател! - извика той, когато забеляза Малкия принц.
Малкият принц седна на масата и въздъхна леко. Толкова дълго бе пътувал!
- Откъде идваш? - попита го старият господин. - Каква е тази дебела книга? - каза Малкият принц. - Какво правите тук?
- Аз съм географ - рече старият господин.
- Какво е географ?
- Това е учен, който знае къде са моретата, реките, градовете, планините и пустините.
- Много интересно - каза малкият принц. - Най-после една истинска професия!
И огледа планетата на географа. Никога не бе виждал по-величествена планета.
- Вашата планета е много хубава. Има ли океани?
- Не мога да зная - каза географът.
- Ах! (Малкият принц бе разочарован.) Ами планини?
- Не мога да зная - каза географът.
- А градове, реки и пустини?
- И това не мога да зная - каза географът.
- Но вие сте географ!
- Точно така - отвърна географът, - но не съм изследовател. Нямам никакви изследователи. Географът не брои градовете, реките, планините, океаните и пустините. Географът е прекалено важен, за да се скита. Той не напуска кабинета си. Но приема там изследователите. Разпитва ги и си записва техните разкази. И ако разказите на някои от тях му се сторят интересни, географът изисква да се направи анкета за морала на изследователя.
- Защо?
- Защото изследовател, който лъже, би предизвикал катастрофи в географските книги. Също и изследовател, който пие много.
- Познавам един - рече Малкият принц, - който би бил лош изследовател.
- Възможно е. Та когато моралът на изследователя изглежда добър, прави се анкета за неговото откритие.
- Отиват да видят ли?
- Не. Това е прекалено сложно. Но настояват изследователя да представи доказателства. Ако се отнася например, за откриване на голяма планина, искат да донесе от нея големи камъни.
Изведнъж географът се развълнува.
- Но ти идваш отдалеч! Ти си изследовател! Ти ще ми опишеш своята планета!
И като разтвори дебелата книга, географът наостри молива си. Разказите на изследователите се записват първо с молив. Едва след като изследователя представи доказателства, го записват с мастило.
- Е? - рече въпросително географът.
- О! - каза Малкият принц. - При мен не е много интересно, всичко е съвсем мъничко. Имам три вулкана. Два действащи и един угаснал. Но човек никога не знае.
- Човек никога не знае - рече географът.
- Имам и едно цвете.
- Ние не записваме цветята - каза географът.
- Но защо? Те са най-красивото нещо!
- Защото цветята са ефимерни.
- Какво значи "ефимерно"?
- Географиите - каза географът - са най-ценните от всички книги. Никога не остаряват. Много рядко някоя планина променя мястото си. Много рядко някой океан остава без вода. Ние пишем за вечни неща.
- Но угасналите вулкани могат да се събудят - прекъсна го Малкият принц. - Какво значи "ефимерно"?
- Дали вулканите са угаснали или действащи, за нас няма значение - каза географът. - За нас е важна планината. Тя не се променя.
- Но какво значи "ефимерно"? - повтори Малкият принц, който зададеше ли въпрос, никога не се отказваше от него.
- Това значи "застрашено от скорошно изчезване".
- Моето цвете е застрашено от скорошно изчезване?
- Разбира се.
"Моето цвете е ефимерно - каза си Малкият принц - и има само четири бодли, за да се защитава от целия свят! А аз го оставих съвсем самичко!"
За пръв път го обзе съжаление. Но пак се овладя.
- Къде ме съветвате да отида? - попита Малкият принц.
- На планетата Земя - отговори му географът. - Тя се ползва с добро име...
И Малкият принц си тръгна, замислен за своето цвете.

http://malkiqtpinc.alle.bg/15po/

Conviction. Musica: Paul Cantelon

Само в приказките ли я има? В онази...или в тази:
http://www.youtube.com/watch?v=iZPK77FtahM

п.п. Водна пътечке, може би си била някога русалка или може би ще бъдеш?

Никога повече русалка! :-)))
-------------------------------------

Дали е ефимерна безусловната обич?......Не знам. Сякаш по-скоро - да.
А дали да добавим 'за съжаление', може би ще ми кажеш ти?

ПП. 'Приказки'...това идва от 'приказност', а не от 'приказване', нали, Казус? :)

Всичко е ефимерно, дори вселената. За това малките, крехки и красиви неща, едно от които е планетата ни, трябва да бъдат опазени, преди всичко от нас. И разбира се от Всевишния, създал тази синя красота сред черния Космос...

Мислех си защо всичко на Синята точица зависи от личната (която е и относителна) гледна точка, Джани?...Параметрите на тази гледна точка са толкова ограничаващи.
Нима не го виждаме?! Докога ще правим погрешния избор?