Нямам усета за "сега", 

нито стремежа към "никога". 

Пътека криволичеща между тях 

е съществуването ми в "тук". 

Нещо като "тик-так", 

в което го няма другият. 

Тик - Тук съм. 

Так - Няма те. 

И моментите им, 

както ти ги наричаш, 

се случват
и сливат в едно 

плавно движение. 

Като люлка е. 

Във водата.

Между мен и теб.
Между небето и земята.