Постинг
09.11.2014 15:03 -
Емпатия (1)
Тъга
(Алфред дьо Мюсе)
Загубих силата, куража,
приятелите, радостта;
загубих и способността
да вярвам в гения си даже.
За Истината аз копнеех
и за другарка я желах,
но след като я опознах,
бях вече отвратен от нея.
И все пак вечна тя остава,
а който нея не познава,
е най-нещастният от нас.
Сега пред бога заявявам:
едничко благо притежавам —
че някога съм плакал аз.
~~~
-
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 12000
Блогрол
1. В обетована тишина
2. несбъднатите
3. дъждовни
4. стъпки
5. не_деля
6. Ролите в театъра
7. Пет травми - 1
8. Пет травми - 2
9. Пет травми - 3
10. Пет травми - 4
11. Пет травми - 5
12. Пет травми - 6
13. Пет травми - 7
14. Възрасти на душата
15. Не ме връщай
16. Импровизацията_ми
17. Един градски залез
18. .
2. несбъднатите
3. дъждовни
4. стъпки
5. не_деля
6. Ролите в театъра
7. Пет травми - 1
8. Пет травми - 2
9. Пет травми - 3
10. Пет травми - 4
11. Пет травми - 5
12. Пет травми - 6
13. Пет травми - 7
14. Възрасти на душата
15. Не ме връщай
16. Импровизацията_ми
17. Един градски залез
18. .