Антония Антонова

НАСКОРО преживях травматично събитие в сблъсък с размазващи се от парти живот лъжемладежи в един от малкото спокойни и тихи морски курорти у нас.

Исках да отида някъде, където не звучи Криско бийтс от всички мегавървежни заведения с имената “Фламинго”, “Албатрос”, “Афродита” или “Чупакабра”.

Тъкмо си мислех, че съм пожънала успех, когато в 4,30 сутринта в скромната къща за гости, където бяхме отседнали, се прибраха с гръм и трясък въпросните хора на нощния живот и започнаха да говорят за посрещане на изгрева и Костов на балкона до главата ми.

Тук под “разговор” се разбира несвързаното скупчване на еднотипни обръщения от рода на: “Братле, луд ли си, копеле?” и “Ти си луд, брат ми, заклевам се, бате.”

България е страната на 30+-годишните млади. Все по-често изпадам в смут и тъга, когато човек, завършил гимназия преди поне 10 години, заговори как “ние сме” бъдещето на България.

Ами не си, “братле”. Набор 2000 са на по 14 години в момента. Те са бъдещето. Ти имаш голямо бъдеще зад гърба си.

Накарах приятелка да ми посочи някоя и друга характерна черта на “30-годишния млад”, а тя каза следното: “Прави тройка на тиймбилдинг вместо на 18-ия си рожден ден; пие 6 последователни текили на командировка вместо на зелено училище.”

Не бих могла да го формулирам по-добре.

Има един момент, в който нормалният човек осъзнава, че вече не е на 16, нито на 20 г. В това, разбира се, няма нищо лошо. Напълно естествено си е. Хубаво и здравословно е да си дадеш сметка, че не те тревожи намаляващото у теб желание за избухване, разцепване, неиздържане и полудяване.

Не е страшно да си легнеш в нормален час или да изпиеш само 2 ракии. Не е фатално, ако не повръщаш в петък вечер върху припаднал приятел. Усетиш ли, че щастието е в домашно приготвена вечеря и филм, не си режи вените. Човек расте и се променя.

Разбира се, никой не очаква да се откажеш от живота в момента, в който някой за първи път те нарече “госпожа”. В хода на нормалното човешко развитие приключенията не секват, просто се видоизменят.

За да прозреш това обаче, е добре да си използвал пълноценно ерата на пубертета. Онези така ценни години, в които си тъп и грозен оправдано. Златните времена, когато каквото и да правиш, не познаваш махмурлука, малоумщината ти има хормонално обяснение, а да пърдиш срещу запалка гол и космат, е относително простимо.

Ако си изпуснал по някаква причина онова, което е отредено да се случи на човека между 13- и 19-годишна възраст, има голям риск да фейлнеш тежко в живота и да останеш вечно млад (в собствените си очи) маргинал до критическата, когато всичко да започне отначало. На мнозина всъщност именно това им е целта.

Объркаш ли часовника, ще пиеш бира в средата на делничен ден на Паметника с 16-годишни скейтъри, които те назовават “чиче”. Докато съучениците ти се чудят дали да правят трето дете, или да се местят първо в нов апартамент, ти ще се чудиш дали да муфтиш от тоя с бялото боро, или от ония с тютюна и листчетата. Защото “за никъде не бързаш” и си “млад”.

Не съм убедена къде точно е тънката граница, след която човек застива на някоя пейка с бутилка в ръка, за да остане така във вечността.

Със сигурност, дори да си се пуснал по течението, достигаш до един особен момент, в който трябва да направиш нещо, да вземеш някакво решение, да поемеш риск или да си биеш два шамара сам. Неслучайно съществува израз milf, от “майка”, а не ailf, да кажем, от “алкохолик”.

Със сигурност не е приятно да осъзнаваш как времето отлита безвъзвратно, но вкопчването в сладките 16 г. най-много да ти докара цироза, кожни проблеми на тайни места и нещастен край на някое море с обречени британци край Слънчака.

Или пък, навършвайки 30 г., да заминеш за Щатите, където “да започнеш отначало” като сервитьорка в някой бар и, разгеле, да научиш езика, което си е оферта… Особено имайки предвид, че за 10 години влачене на грандиозното ти висшО така и не успя да започнеш мечтаната работа “по специалността” с две и петстотин стартова заплата. Реализацията, която “наистина заслужаваш”.

Няма нищо по-хубаво от това де се чувстваш все по-добра с годините. И е напълно постижимо, стига да впрегнеш сили в нещо смислено, от което има полза и което би вдъхновило някой малък 16-годишен боклук един ден да се събуди като пълноценен 30-годишен човек, който си плаща сметките, опитва се да намали цигарите и това, че може би ще пропусне морето тази година, не го докарва до суицидни мисли.

Никога не е късно да обиколиш света, да откриеш любовта, да се научиш да пиеш с достойнство, да срещнеш извънземни и да сбъднеш мечтите си. А когато един ден хванеш бастуна, да се окажеш от добрите баби и дядовци, които младеят покрай внуците. И вместо злобно да храниш колко са зле новите поколения, облечена в нелеп минижуп, да спретнеш една вита баница като нормален човек и всички да са щастливи.