Лунният диск висеше блед над хоризонта от стърчащи антени на блокове, някъде между които беше домът ти. Приличаше на монета от древността, изровена от сухата пръст с голи ръце. Овалът й се размиваше на фон от неопределена смес - съчетание на сиво, жълто и синьо. И с всеки следващ миг достолепието му се снишаваше към хоризонта. Идващата от другата страна светлина се опитваше да го задържи още малко на срещата, но законите на този ирационален пейзаж не го позволяваха.