на един неразбираем език ... Who cares ?!...

Don't you?
Надявам се, все повече и други.

Благодаря Ви, Сър, за споделеността
:)

Този език не се учи, той се припомня....Сетивата усещат, Сър :) . И всички ние ги имаме...А това, че сме ги приспали, не е вина...То е наказание, което сме си причинили и продължаваме да си причиняваме...Може би все някога ще си спомним...За онова единствено сетиво...Знам ли...Тук, в този блог, аз си спомних...Малко по малко...И ми липсва този, който ми го припомни...И много се надявам, че говорим за едно и също, Сър....Нещо, в което ми се иска да вярвам...

Приятна вечер, Сър. И благодаря, че сте тук.

И следващият ти пост е тъжно притихнал

На всеки може да се случи

Късмет