Dancing Air -Michael Ortega First Symphony

Светът без теб

(Time Lapse)

Толкова дълги са дните. 

И нощите са без край.

Съмва се. Стъмва се. 

И после пак.

Премина отдавна.

Отиде.
Къде?

Ще се обадя - ми каза.

 

Няма стъпки. 

Няма следи.

Само един спомен на масата ми стои.

Беше ли?
Не съм те сънувала, нали?

 
 



painter
http://www.hesthervandoornum.nl/gallery_en.php?mggal=1&lang=en
  Беше странен. Нямаше лице.
Не, не...Имаше.
Беше различно.
Всеки път.

Питах го -Ти ли си?
Не. Само една частица от себе си съм.
Ще се върна, когато стана себе си.

Беше различен.
Аз бях себе си.
Винаги съм била.

  Ще го позная ли, когато се върне?
Надявам се, не.

За да разпознаем образите на превърналите се в сенки и видения близки, преселили се в "тънкия" свят. Защо са така неясни и плахи, бягащи при опит де ги разпознаем и приласкаем към себе си?